Китайските компании разширяват инвестициите си в Европа въпреки регулаторния натиск

Китайските компании в нововъзникващите индустрии планират мащабно разширяване на своите инвестиции в Европа през следващите три години. Това показва ново проучване, представено в Люксембург. Въпреки засилващия се регулаторен натиск, бизнесът от Изтока остава силно ангажиран с европейския пазар.

Проучването е изготвено съвместно от Китайската търговска камара в ЕС, Китайската служба за икономическа информация и европейското бюро на „Синхуа“. То обхваща приблизително 100 водещи предприятия от различни сектори. Почти 80% от анкетираните компании заявяват намерение да разширят своята дейност в рамките на Европейския съюз. Това подчертава стратегическото значение на континента за глобалните планове на китайския бизнес.

Европейският пазар привлича инвеститорите предимно с възможностите за зелен преход и дигитална трансформация. Китайските фирми все по-често прилагат стратегията „в Европа, за Европа“. Те създават нови работни места и внедряват модерни технологии в местните вериги за доставки. Особено активни са секторите на електромобилите и чистата енергия. В момента инвестициите обхващат 18 различни индустрии. Китай остава сред водещите страни по обем на външните инвестиции, което засилва икономическото присъствие на азиатския гигант в региона.

Нови данни показват, че китайският износ към ЕС е скочил с 15% в последно време. За първи път Китай изнася повече автомобили в ЕС, отколкото внася от европейския пазар. Този обрат се случва на фона на огромен търговски дефицит с ЕС, който достига 1 трилион долара. Китай в момента доминира в 30% от световното промишлено производство. В определени високотехнологични сфери този дял достига до впечатляващите 80-90%. Това кара европейските лидери често да настояват за по-активно споделяне на технологии.

Въпреки оптимизма за разширяване, несигурността в политиките на ЕС остава основно предизвикателство. Над 50% от анкетираните посочват политическата несигурност като най-големия проблем пред бизнеса им. Този фактор изпреварва геополитическите рискове и бариерите за достъп до пазара. Близо три четвърти от компаниите изискват по-голяма предвидимост и стабилност на регулациите. Напрежението между ЕС и Китай може да нарасне именно заради тези търговски дисбаланси и регулаторни бариери.

Притесненията са най-силни в сферите на новата енергия, информационните технологии и здравеопазването. Евентуални промени в политиките могат съществено да променят конкурентната среда за чуждестранните играчи. Компаниите настояват за напредък по въпросите на данъчната политика и нетарифните бариери. Те призовават и за подновяване на ратифицирането на Всеобхватното споразумение за инвестиции между Китай и ЕС. Според Чжоу Лихонг от Китайската търговска камара в ЕС, това споразумение обещава по-широк достъп и защита за инвеститорите.

Търговията между Китай и ЕС е достигнала 5,93 трилиона юана (860 млрд. долара) през 2025 г. Това представлява ръст от 6% на годишна база. Тези обеми вече формират 13% от цялата външна търговия на Китай. Докато китайските фирми се интегрират успешно, европейските компании изпитват сериозни затруднения. Техните приходи в Китай са намалели с 9,2% за финансовата 2026 г. Това създава състояние на фрустрация в европейския бизнес спрямо икономическите отношения с Пекин.