Китайски учени откриха как социалната изолация променя мозъка и предизвиква тревожност
Китайски изследователи откриха, че натрупването на желязо в мозъка при социална изолация предизвиква тревожност. Процесът „феропластичност“ разкрива нови пътища за неинвазивно лечение.
Снимка: Китайска медийна група
Учени от Китай идентифицираха биологичен механизъм, който обяснява как социалната изолация води до появата на тревожност. Изследователски екип от Южнокитайския технологичен университет откри, че натрупването на желязо в специфични мозъчни зони е в основата на този процес. Проучването е проведено съвместно с експерти от Източнокитайския университет в Джъдзян и Южния медицински университет в Гуандун.
Екипът използва модел на мишки, за да симулира дългосрочна изолация при хората. Резултатите показват, че при психологически стрес желязото, което обикновено поддържа здравето на невроните, променя своята роля. То започва да управлява ремоделирането на синаптичната структура и функция в мозъка. Този процес, наречен „феропластичност“, директно свързва метаболизма на желязото с емоционалните разстройства.
Изследването не само разкрива дългогодишната мистерия за това как самотата засяга мозъка, но и проправя пътя за разработване на нови интервенции, които са неинвазивни, обратими и независими от традиционните лекарства против тревожност
споделя Уан Джуо, един от авторите на научното изследване. Откритието дава надежда за нови методи за лечение на психични разстройства без използването на стандартните фармацевтични продукти. Високорисковите групи включват възрастни хора, живеещи сами, работници в изолирана среда и пациенти след тежки операции.
Допълнителни проучвания подчертават сериозността на социалната изолация за общото здраве. В Япония изследователи са установили, че липсата на социални контакти води до намален обем на мозъка при възрастни, което значително повишава риска от деменция. Самотата не влияе само на психиката, но и на физиологията на тялото.
Статистиката показва, че социалната изолация повишава риска от сърдечни заболявания с 29% и от инсулт с 32%. Съществува и доказана връзка между липсата на социална активност и развитието на диабет тип 2. Тези данни потвърждават, че самотата е комплексен проблем, който изисква интегративен подход в медицината и психологията.
