Китайски изкуствен интелект ASTERIS ще разшири границите на изследванията на Вселената

Китайски учени от университета „Цинхуа“ разработиха иновативен модел с изкуствен интелект за космически проучвания. Новата технология, наречена ASTERIS, е представена в престижното научно списание Science. Разработката предоставя непознати досега възможности за изследване на най-далечните обекти във Вселената. Моделът ASTERIS комбинира изчислителна оптика и алгоритми за самообучение за постигане на висока прецизност.

Технологията е проектирана да отделя полезните сигнали от космическия фонов шум. Тя ефикасно филтрира и топлинното излъчване, генерирано от самите телескопи. При реални тестове с данни от космическия телескоп „Джеймс Уеб“, ASTERIS демонстрира изключителна ефективност. Технологията увеличава дълбочината на наблюдение с една звездна величина, което е сериозен технологичен пробив. Това позволява на учените да засичат обекти, които са 2,5 пъти по-слаби от досегашния праг.

Благодарение на този напредък, екипът е идентифицирал над 160 потенциални галактики от периода на „космическа зора“. Тези структури датират от времето едва 200 до 500 милиона години след Големия взрив. Новият модел на практика утроява броя на подобни открития, правени до момента. Постижението е част от по-широка стратегия, представена на Пекинската конференция „Изкуствен интелект +“. Там бяха показани иновации, фокусирани върху интеграцията на високите технологии в реалната икономика.

Проектът ASTERIS ще бъде интегриран в следващото поколение телескопи. Очаква се той да подпомогне фундаменталните изследвания на тъмната енергия и произхода на Вселената. В тази област Китай изгражда и първата квантова мрежа за търсене на тъмна материя. Тези инициативи се развиват паралелно с прогнозите, че индустрията за изкуствен интелект в Китай ще надхвърли 1,2 трилиона юана до 2025 г.

Глобалната надпревара в Космоса се засилва и чрез инвестиции от страна на Европейския съюз. Брюксел насочва допълнително 1 милиард евро за развитие на изкуствен интелект в космическите изследвания. В този контекст България също допринася чрез образователни инициативи. У нас функционира spaceedu.net – най-голямата онлайн платформа за изучаване на космоса в Европа. Тя съдържа 350 лекции от водещи експерти на НАСА и Европейската космическа агенция.

Дипломатическият диалог също отразява важността на научния прогрес. На 20 февруари 2026 г. българският президент Илияна Йотова поздрави председателя на Китай Си Дзинпин. Поздравлението бе по случай Китайската нова година и подчерта значимостта на китайските научни постижения. ASTERIS ще трансформира начина, по който разбираме ранната история на Космоса чрез прецизен анализ на светлинните сигнали.