Китай превръща пустините в енергийни гиганти: Слънчеви паркове, по-големи от Франция
Китай превръща пустините си в огромни соларни паркове. До 2030 г. те ще произвеждат три пъти повече енергия от целия капацитет на Франция. Проектите носят предизвикателства, но са ключови за намаляване на емисиите.
Снимка: iStock by Getty Images
Китай покрива пустините си със слънчеви панели. До 2030 г. тези инсталации ще надминат три пъти енергийния капацитет на Франция. Това е част от бързия енергиен преход на азиатския гигант.
В пустинята в Северен Китай сини слънчеви панели покриват пясъка. Те следват релефа на дюните. Чан Юнфей, местен жител от Вътрешна Монголия, си спомня: „Преди тук нямаше нищо, беше напълно пусто.“ Той е работил във въгледобива, който е исторически стълб за региона.
На 700 км от Пекин стотици хиляди панели символизират енергийния преход. Китай е най-големият емитер на парникови газове в света. Президентът Си Дзинпин обеща да намали нетните емисии със 7 до 10 процента до 2035 г. Това стана във видео обръщение на срещата на ООН в Ню Йорк.
Слънчевите инсталации в пустините са ключови за тази стратегия. Между 2022 и 2030 г. там ще се изградят мощности, три пъти по-големи от енергийния капацитет на Франция. Сателитни снимки потвърждават бързото разпространение на фотоволтаиците. Това се случва през последното десетилетие в големите китайски пустини.
В платото Ордос, пустинята Кубуци, над 100 кв. км пясък са покрити с панели. Това е площ, равна на Париж. През юни 2025 г. в Китай заработи и най-големият соларен парк в света. Той е с капацитет 5 гигавата и се намира в Синдзян. Може да захранва страна като Люксембург.
Този избор носи предизвикателства. Пясъчните бури могат да повредят съоръженията. Високите температури намаляват ефективността на клетките. Натрупването на пясък изисква много вода за почистване. Това е проблем в сухите региони.
Панелите в Кубуци имат вентилатори за автоматично почистване. Използват и бифасиална технология. Тя улавя и отразената от пясъка светлина. Китай е световен лидер в слънчевата енергия. През 2023 г. капацитетът му нарасна с над 50 процента.
Разстоянието до потребителските центрове е друг проблем. Слънчевите централи в Кубуци снабдяват Пекин, Тянцзин и Хъбей. Те са на стотици километри. Има риск от „претоварване на електропреносните мрежи“, според Дейвид Фишман от „Лантау груп“. Някои провинции, като Вътрешна Монголия, ограничават новите проекти.
Проектите трябва да се съобразят и с туристическия бум. Пустинята Кубуци привлича туристи с АТВ-та и камили. Чан Юнфей разчита на туризма за препитание. Неговите колиби са хит в социалните мрежи. „Този енергиен преход е много добър за региона“, казва 46-годишният баща. Признава, че се притеснява за разрастването на соларното поле. „Вярвам, че правителството ще ни остави малка част“, добавя той.
Въпреки соларния бум, въглищата остават важни. Особено във Вътрешна Монголия. През първата половина на 2025 г. Китай въведе нови въглищни мощности. Те са най-големите от 2016 г. Камиони, влакове с въглища и димящи комини около Кубуци показват силата на индустрията. Въглищата са „структурна пречка за разширяването на вятърната и слънчевата енергия“, според „Грийнпийс“.
Мащабните соларни паркове повдигат въпроси за климата. Чжъняо Лу от университета в Лунд отбелязва: „Абсорбирането на топлина може да промени атмосферните потоци.“ Това може да доведе до „намаляване на валежите“ в други региони. Той препоръчва „по-интелигентно, локализирано развитие“. То трябва да съчетава енергия и опазване на околната среда. Рисковете от соларната енергия са „по-малки от опасностите от парниковите газове“, заключава той.
