Китай изгражда първата квантова мрежа за търсене на тъмна материя
Китайски учени стартираха първата квантова сензорна мрежа за търсене на аксиони. Системата свързва лаборатории на 300 км разстояние и осигурява рекордна прецизност в изследването на тъмната материя.
Китайски учени поставиха началото на нова ера в астрофизиката. Те създадоха първата в света квантова сензорна мрежа за откриване на тъмна материя. Тази мистериозна субстанция съставлява близо 27% от Вселената, но остава невидима за традиционните инструменти. Проектът използва авангардни технологии, за да улови хипотетичните частици, известни като аксиони.
Изследователите са разположили пет свръхчувствителни сензора в лаборатории в градовете Хъфей и Ханчжоу. Системата обхваща разстояние от над 300 километра. Основното предимство на мрежата е способността ѝ да филтрира фалшиви сигнали. Тя отчита само събития, които се появяват едновременно в различните точки на измерване. Новите квантови методи усилват слабите сигнали и позволяват на екипа да наблюдава Вселената с невиждана досега прецизност.
Въпреки че през първите два месеца не е фиксиран директен контакт, учените постигнаха значим успех. Те установиха най-точните досега граници за взаимодействието между аксионите и атомите. Тези данни са критични за бъдещи изследвания на скритата структура на космоса. Подобни проучвания допълват усилията на международната общност, включително чрез нова карта на вселената, която разкрива тайните на тъмната материя чрез гравитационни изкривявания.
Контекстът на изследването се разширява с нови проекти през 2025 и 2026 година. Китай планира извеждането на квантови комуникационни сателити за научни цели. Същевременно подземната обсерватория Дзянмън (JUNO) се подготвя да търси гравитини като алтернативни кандидати за тъмна материя. Учените вече анализират и огромни мащаби като най-голямата известна въртяща се структура от галактики, за да разберат как тъмната материя влияе на макроструктурите.
Бъдещите планове на китайския екип включват разширяване на сензорната мрежа в глобален мащаб и разполагане на компоненти в Космоса. Това би позволило окончателно разгадаване на гравитационните влияния, които оформят нашата галактика.
