Кинцуги: Как японското изкуство превръща счупеното в щастие и терапия в България

В края на всяка година правим равносметка. Прибираме старото, изхвърляме счупеното, търсим начин да започнем отначало. Една стара поговорка ни напомня, че именно счупеното носи щастие. В Япония тази идея съществува от XVI век. Тя е под формата на философия и изкуство, наречено Кинцуги.

През последните 25 години Кинцуги се използва и като терапевтичен метод. Различни страни по света прилагат тази практика. В България методът намира своя съвременен прочит. Това става чрез работата на Мария Петкова. Тя е терапевт, използващ Кинцуги като арт терапевтичен метод. Работи с възрастни и деца, предава Нова ТВ.

В японската традиция Кинцуги е техника за възстановяване на счупена керамика. Пукнатините не се прикриват, а се подчертават със злато. Вместо да бъде изхвърлен, счупеният съд се превръща в уникален обект. Той става по-красив и по-ценен именно заради белезите си.

Кинцуги навлиза в живота на Мария Петкова в период на лична криза. В процеса на работа със счупената керамика тя открива, че възстановяването не е само занаят. То има и силен терапевтичен ефект. Така практиката постепенно се превръща в основа за авторски подход. Чрез него философията на Кинцуги се прилага целенасочено в България. Използва се като метод за работа с травми при възрастни и деца.

Днес Мария работи както с възрастни, така и с деца. В авторския ѝ курс всяка фаза от възстановяването на керамичния предмет съответства на етапите. През тях преминава човек, когато се справя с травма.

Историите, които минават през ателието ѝ, често са тежки. Хора, носещи дълбоки загуби и болка, понякога смятат, че са „по-счупени“ от самите предмети, които държат в ръцете си. Именно в този момент философията на Кинцуги поставя ключов въпрос – дали човек е самата травма, или наблюдателят. Наблюдателят може да я види отстрани. Това разграничение често се оказва първата крачка към продължаване напред.

Все по-често методът намира приложение и при деца. В свят, в който агресията и емоционалната нестабилност сред най-малките стават все по-видими, Кинцуги предлага щадяща среда. Тя е за изразяване на чувства. Процесът учи, че негативните емоции не разрушават другите, а най-вече нас самите. Това е послание, което децата разбират интуитивно.

В края на годината философията на Кинцуги звучи особено актуално. Вместо да изхвърляме счупеното – в предметите, в отношенията или в самите себе си – можем да го видим като ресурс. Като възможност за трансформация. За Мария новата година е като предмет, в който златната линия се поставя там. Там, където старото вече не работи и трябва да бъде пропукано, за да се превърне в нещо по-добро.

Бъдещето на Кинцуги у нас, според нея, е свързано с все по-осъзнатото търсене на вътрешна работа и личностно развитие. Малките промени се случват бавно, но се случват. А понякога именно пукнатините са мястото, през което влиза светлината.

Исторически, техниката кинцуги, известна още като „злато заваряване“, възниква през XV век. Легенда разказва за шогун Ашикага Йошимаса. Той не харесал ремонта с железни скоби на китайски майстори. Затова поръчал японско решение. Философията на кинцуги е дълбоко свързана с понятия като уаби-саби (красота в несъвършенството), мушин (чист ум, непривързаност към вещите) и моно-но аварe (съчувствие към преходността на нещата).

В съвременната терапия кинцуги се използва за посттравматичен растеж. Помага за преодоляване на перфекционизъм, синдром на самозванеца и кризи на идентичност. Подобрява устойчивостта към стрес.