Кибертормозът: Невидимата заплаха зад екрана и как да защитим децата си

Училищният тормоз е проблем, познат на много родители. Физическите или вербалните нападения често се разпознават бързо. В дигиталната ера обаче тормозът остава невидим. Той се крие зад екрана – в чатове, социални мрежи и онлайн игри. Това прави разпознаването му особено трудно и удължава страданието на децата.

Кибертормозът може да приема различни форми. Той включва обидни коментари, подигравателни снимки или разпространение на слухове. Често децата биват изключвани без причина от онлайн групи. Понякога тормозът е още по-фин: споделяне на лични снимки без съгласие или разпространение на тайни. Могат да се създават фалшиви профили за заплахи и унижения. За децата това е двойно болезнено, тъй като онлайн пространството се превръща в източник на страх. Много от тях започват да избягват училище или губят увереност.

Кибертормозът рядко има ясни външни признаци. Все пак промени в поведението могат да подскажат за проблем. Внезапно нежелание за използване на телефона е сигнал. Постоянната тревожност при всяко известие също е показателна. Понижен успех в училище, липса на концентрация, промени в съня и апетита са също възможни симптоми. Изолацията от приятели е друг често срещан признак. Родителите често тълкуват тези промени като „тийнейджърски настроения“. Всъщност те могат да са вик за помощ.

Статистиката показва сериозността на проблема в ЕС. Кибертормозът е основна причина за обаждания до телефонните линии за помощ. През 2024 г. той представлява 14% от всички обаждания. Всеки шести юноша в ЕС е преживял кибертормоз. Всеки осми признава, че е участвал в такъв. Над 25% от тийнейджърите са били многократно тормозени по телефон или интернет.

Експертите подчертават, че анонимността на насилника е ключова характеристика. Жертвата е по-уязвима, а идентифицирането на агресора е затруднено. Постоянният достъп до устройства означава, че жертвите нямат възможност да избягат. Тормозът може да се случи по всяко време. Това води до емоционален стрес, депресия, тревожност и ниска самооценка. Повече от половината млади хора не споделят с родителите си за онлайн тормоз.

За да помогне на децата да осмислят дигиталната безопасност, Yettel създаде образователната игра Digital Scouts. Тя поставя участниците в центъра на действието. Играта им позволява да стигат до правилни изводи чрез логическо мислене. Разделена е на модули за две възрастови групи: до и над 14 години. Това превръща ученето в забавно и запомнящо се преживяване. Децата развиват умения да разпознават рисковете и да реагират уверено. Повече по темата за онлайн заплахите можете да прочетете в свързана статия.

Ако детето усеща, че ще бъде наказано, то няма да сподели. Важно е да се създаде среда без критика. Полезни са въпроси като: „Забелязвам, че си притеснен, искаш ли да ми разкажеш?“. Трябва да се подчертава, че вината никога не е на жертвата. Детето има нужда да чуе, че не е само. То трябва да знае, че не носи отговорност за действията на другите.

Родителите трябва да наблюдават и дигиталните навици на децата. Изтрити профили, блокирани контакти или променени снимки са знаци. Това често е подсъзнателен начин да се „скрият“. При съмнения е полезно да се търси разговор с училищен психолог. Педагогически съветник също може да помогне. Родителите не бива да се страхуват да признаят, че не знаят всичко. Важното е да покажат готовност за разбиране и действие.

Подкрепата на родителите трябва да бъде постоянна и последователна. Тя включва ежедневни разговори и силна подкрепа при конкретни ситуации. Решенията могат да бъдат блокиране на контакт или докладване на съдържание. Най-важна е емоционалната сигурност, която детето получава у дома. Когато детето усеща, че няма да бъде оставено само, тревогата намалява. Доверието се засилва. Нашият дигитален свят е наша отговорност.

Кибертормозът е реален и болезнен, въпреки че не оставя видими следи. Родителите не могат да спрат всичко, но могат да разпознават сигналите. Най-важното е да осигурят подкрепа и присъствие. Това дава сила на детето да премине през трудностите. То знае, че не е само срещу екрана.