Кибератаките към България се увеличават: Заплахите стават стратегически риск №1

Кибератаките към България се увеличават постоянно. Глобалните конфликти влияят директно на дигиталната среда. Войната в Близкия изток е един от основните фактори за този ръст. Миналата година от „Информационно обслужване“ са регистрирали 1513 киберинцидента у нас. Експертите отчитат 700% ръст на атаките в глобален мащаб. Рискът от кибератаки в Европа нараства заради геополитическото напрежение.

През първата половина на 2026 г. в Европа, Близкия изток и африканските страни са регистрирани 3.2 милиона DDoS атаки. Тези данни показват продължаващо нарастване на заплахите. Киберсигурността е официално призната за стратегически риск №1 за българския бизнес през 2026 г. Този проблем вече се разглежда на управленско ниво. Той не е само задача за ИТ отделите в компаниите.

„Киберорганизираните престъпни консорциуми се обединяват около печеленето на бързи пари и влияние. През последните няколко години те стават изключително добре организирани, по-агресивни и много последователни в своята тактика в дигитална среда.“

Това заяви Проф. д-р Илин Савов, международен експерт по киберсигурност и киберпревенция. Престъпните групи използват все по-модерни и агресивни методи.

84% от всички киберинциденти в България през 2024 г. са свързани с хакерски атаки. Това е сериозен скок спрямо предходните две години. Минимум 10 компании в България стават жертва на атаки всеки месец. Те губят стотици хиляди до милиони левове. Около 46% от малките и средни бизнеси са преживели нападение през 2025 г. Само 14% от тях обаче са били адекватно подготвени за подобни заплахи.

Центърът за наблюдение на критичната инфраструктура в момента се надгражда. Той ще се превърне в Национален оперативен център за киберсигурност. Целта е създаването на единен механизъм за противодействие. Атаките срещу Европа често имат за цел провокиране на масово недоволство. Новата архитектура за сигурност използва американския опит и обмен на разузнавателна информация.

Симеон Кърцелянски, мениджърът „Киберсигурност“ в „Информационно обслужване“, коментира ситуацията у нас.

„Да, България не е пряк участник в този тип конфликт, но на територията на страната също се наблюдават подобни атаки. Заради спецификите на инфраструктурите не мога да споделя по-детайлна информация.“

Той обясни, че се използват фишинг имейли и фалшиви самоличности. Инфектират се работни станции за кражба на банкови сметки.

Най-често се засягат сайтове или конкретни потребителски услуги. По този начин се постига и психологическо въздействие върху населението. Наблюдават се и т.нар. „безшумни атаки“. Професионални хакерски групи се внедряват в инфраструктури за събиране на информация. Пример за това е спирането на тока в Украйна. В Полша също е имало координирана атака срещу електрозахранването.

Глобално се очаква руските кибероперации в Украйна да продължат. Те се фокусират върху дългосрочни стратегически цели. Това включва и информационни операции срещу западни държави. Европа представлява 22% от всички глобални атаки с рансъмуер. Това е струвало милиарди евро на водещи икономики като Франция и Германия. Близо 40% от атаките за шпионаж са насочени срещу публични институции.

Миглен Евлогиев, председател на УС на Българска Асоциация по Киберсигурност, посочва важни проблеми. Според него нормативната рамка е забавена от административни тежести. Тя закъснява спрямо новите киберзаплахи. Европейската агенция за киберсигурност (ENISA) също докладва за целенасочени кампании срещу публични органи.

Новата национална система ще позволява бърз и автоматизиран обмен на данни. България ще получава информация от ЕС, НАТО и САЩ.

„Когато има инцидент на територията на друга държава, независимо дали е от ЕС, членка на НАТО или САЩ, тя ще може по автоматизиран и бърз начин да предостави тази информация на България, която да изпревари атаката и да бъде информирана какви заплахи се наблюдават в международната киберсреда“

, отбеляза Кърцелянски. Цялостното надграждане ще завърши до година и половина.