КФН постави краен срок за лицензиране на криптокомпаниите в България
КФН определи 16 февруари 2026 г. като краен срок за подаване на заявления за крипто лицензи. Регулаторът вече е отказал лиценз на половината от първите кандидати.
КФН очаква криптокомпаниите, които възнамеряват да се лицензират в България, да подадат заявленията си за лиценз най-късно до 16 февруари.
Комисията за финансов надзор (КФН) обяви критичен срок за всички дружества, които планират да оперират на пазара на цифрови активи у нас. Регулаторът очаква заявленията за лиценз да бъдат подадени най-късно до 16 февруари 2026 г., за да се гарантира технологичното време за тяхното разглеждане.
Основната причина за това изискване е изтичането на преходния период, заложен в Закона за пазарите на криптоактиви, който приключва на 1 юли 2026 г. Експертите поясняват, че стандартната процедура по оценка на документите отнема между четири и пет месеца. Всяко забавяне от страна на заявителите може да направи невъзможно официалното произнасяне на регулатора преди крайния законов срок.
Всяко спиране или възобновяване на сроковете по искане или вследствие на действия на заявителя ще удължи значително производството и може да направи невъзможно произнасянето на регулатора преди 1 юли 2026 г.
До момента КФН е провела над 30 консултативни срещи с потенциални кандидати. След 16 февруари обаче предварителните разговори с нови дружества ще бъдат преустановени. Регулаторът ще насочи целия си ресурс към финализиране на вече започнатите производства. Дружествата, които решат да прекратят дейността си, са длъжни да представят план за ликвидация до 1 март 2026 г.
Новите развития в сектора показват строг контрол от страна на държавата. В началото на 2026 г. КФН вече е отказала лицензи на 4 от 8 кандидатствали компании, което подчертава високите изисквания за съответствие. Паралелно с това регулаторът вече издаде и първия официален лиценз по европейския регламент MiCA в България.
Законът за пазарите на криптоактиви, който е в сила от 8 юли 2025 г., ясно разграничава отговорностите между институциите. Докато КФН упражнява надзор върху доставчиците на услуги с криптоактиви, Българската народна банка (БНБ) отговаря за токените за активи и електронните пари. Експерти в сектора определят настоящия преходен период като балансиран ход, който дава достатъчно време на бизнеса за пълна адаптация към европейските стандарти.
