Кеш плащания в евро и сива икономика: Как прибързаното вдигане на осигуровките провали реформата
Коментарът с над половин милион прочитания предупреждава, че рязкото и необмислено увеличение на социалните осигуровки ще тласне българския бизнес масово към сивата икономика. Според анализа, заплатите в евро ще започнат да се плащат само кеш, тъй като правителството е пропуснало шанса за цялостна реформа, въпреки препоръките на МВФ и изискванията за пътна карта за пенсионната система.
Горе-долу в този вид ще си получаваме заплатите след 1 януари. Снимка: Pixabay
Коментарът, който предизвика най-голям интерес през изминалата седмица, събра близо 521 000 прочитания, фокусирайки вниманието върху потенциалните негативни ефекти от необмисленото увеличение на социалните осигуровки. Основната теза е категорична: С прибързаните скокове на осигуровките правителството зорлем тика целия бизнес в сивата икономика.
Анализът предвижда, че след 1 януари парите вече няма да циркулират през банкови карти, телефони или други модерни средства. Вместо това, заплатите в евро ще се плащат само кеш, което на практика обезсмисля съществуващите платежни инструменти. Резултатът от недостатъчно подготвения осигурителен бюджет, съчетан с едновременно вдигане на осигурителния праг и самите осигуровки, ще бъде масово преминаване към плащане на работниците „в плик“.
В контекста на въвеждането на еврото, първият бюджет във валутата бе определен като огромен шанс за правителството да реформира „оялата се държава“, която задушава икономиката. Този шанс обаче бе пропуснат. Вместо цялостна реформа, осигурителният бюджет е правен счетоводителски, за да излезе „един милиард плюс на хартия“. Това се случва, след като старите суми в левове просто бяха обърнати по курса на БНБ (1,95583 BGN = 1 EUR), без да бъдат направени нови актуални сметки.
На 31 октомври 2025 г. в Шумен се проведе информационна среща за въвеждането на еврото, която предостави практически насоки за бизнеса. Въпреки това, представителите на опозиционни политици и част от бизнеса критикуват остро, че възможността за извършване на комплексни реформи е пропусната. Съществува загриженост от увеличението на административната тежест при прехода и необходимостта от двойно обозначаване на цените, докато ключовата пенсионна система остава нереформирана.
Още отпреди година, Икономическият и социален съвет и МВФ изготвиха подробни анализи и предложения за реформиране на пенсионната система. Депутатите дори задължиха социалния министър Борислав Гуцанов да представи пътна карта за реформата в рамките на 6 месеца. Този срок изтича в средата на ноември, но към момента в социалното министерство липсва дори работна група по темата.
На този фон стои и поведението на финансовата министърка Теменужка Петкова. Тя настояваше, че данъчната система няма да бъде пипана, въпреки препоръките на МВФ. Това доведе до публични обещания от висши политици, които скоро след това бяха нарушени. Премиерът Росен Желязков увери обществото в началото на септември:
„Данъчноосигурителната тежест няма да се увеличава“
— Желязков
Бойко Борисов затвърди тези обещания само три дни преди Надзорният съвет на НОИ да одобри увеличение на осигуровките с 2%.
Тези промени водят до тежки разходи за бизнеса. Един висококвалифициран работник, който получава новия максимален осигурителен доход от 2352 евро, струва на работодателя си над 3600 евро. Сега тези допълнителни разходи ще нараснат с поне 82 евро. Работник на средна заплата от 2600 лв. (около 1330 евро) пък ще струва 60 евро повече на месец. Ако работодателят реши да плаща на работниците минималната заплата от 620 евро, а останалото „на черно“, общите разходи ще са около 1000 евро, спестявайки наполовина спрямо осигурения напълно работник на средна заплата.
Ако бизнесът не премине в сивата икономика, допълнителните разходи ще бъдат вкарани в цените на продуктите. Това неминуемо ще напомпа инфлацията. В тази ситуация се очертава сивата икономика, която в момента е 25-30%, да достигне 100%. Това е пряк риск за стабилността на пенсионноосигурителната система, която работи единствене благодарение на доверието на хората, че ще получат пенсия някой ден. А доверие със сигурност не се гради с хаотични увеличения на осигуровки.
Трябва да се има предвид, че периодът на двойно обращение, през който левът и еврото ще бъдат законно платежно средство, е фиксиран от 1 януари до 31 януари 2026 г., според информацията, свързана с прехода към еврото. България ще има право на глас в решенията на Еврогрупата, но това изисква силна икономическа интеграция, която се подкопава от вътрешната липса на реформи.
