Казусът с остров „Св. св. Кирик и Юлита“: Ще ограничи ли държавата достъпа до Созопол?

Бъдещето на остров „Св. св. Кирик и Юлита“ предизвика остри дискусии между държавната власт и местната общност в Созопол. Министърът на транспорта в оставка Гроздан Караджов категорично отхвърли опасенията, че прехвърлянето на 35 000 кв. м от територията към ДП „Пристанищна инфраструктура“ ще ограничи обществения достъп. Според него целта е мястото най-после да бъде облагородено.

Караджов подчерта, че досегашното стопанисване от Министерството на културата (МК) не е донесло резултати поради липса на законова рамка за поддръжка на кейови стени. Островът има потенциал за нов живот, но в момента тъне в разруха.

„Още преди 15 години когато този остров се управлява от МТС, той е прехвърлен към МК, от тогава насам е станало пущинак. Няма възможност, никаква възможност законова МК да оправя кейови стени и да стопанисва подобни пространства. Решението, което вземаме е изцяло целесъобразно и е за публичната държавна собственост на държавата. Няма нищо общо, гарантирам ви с думата си, нищо общо с никакъв частен интерес. И не се предвижда в това решение да се отнема достъпа на никого.“

Новото развитие по казуса дойде с решение на Министерския съвет от 21 януари 2026 г., което връща управлението на острова към транспортното министерство. Планът предвижда ускорено развитие на туристическа инфраструктура. В рамките на един месец имотът трябва да бъде предаден, а обществената поръчка за обновяване се очаква до лятото на същата година.

Въпреки уверенията на министерството, кметът на Созопол Виден Янакиев изрази сериозни съмнения относно прозрачността на процеса. Той алармира за липса на обществено обсъждане и публична концепция за развитието на обекта. Местната власт се опасява, че икономически ползи ще бъдат извлечени от тесен кръг лица, вместо да подпомогнат местния бюджет.

Островът остава стратегически важен, тъй като е единственият по българското Черноморие, свързан със сушата чрез вълнолом. Докато част от територията преминава към транспорта, сградата и половината площ остават под контрола на МК за нуждите на бъдещ музей на подводното археологическо наследство.