Казусът „Лукойл“: Държавата без план за кризата, или реакцията е адекватна? Дебатът за горивата и особения управител
Въпросът за национален план за справяне с евентуална горивна криза, породена от санкциите срещу „Лукойл“, раздели политическите сили. Мартин Димитров (ПП-ДБ) твърди, че такъв план липсва и разширените правомощия на особения управител не решават проблема, докато Драгомир Стойнев (БСП) смята, че правителството е реагирало адекватно със спирането на износа.
Санкциите срещу „Лукойл“ продължават да провокират ожесточен политически дебат в България относно готовността на държавата да предотврати евентуална криза с горивата. Докато управляващите настояват, че са предприети адекватни мерки, опозицията твърди, че липсва цялостен национален план.
Мартин Димитров от ПП-ДБ заяви, че държавата няма национален план за справяне с кризата. Според него, разширяването на правомощията на особения управител в рафинерията, гласувани от парламента, няма да реши същинския проблем.
„От 15 дена искаме изслушване на ресорните министри. Те се крият“, коментира Димитров пред „По света и у нас“. Той настоява, че правителството трябва да отговори как ще осигури горива до март и дали задължителните запаси на търговците са проверени и обезпечени.
„Трябва национален план, който липсва. От 15 дена искаме изслушване на ресорните министри. Те се крият. Трябва да дойдат и да отговорят на следните въпроси. Какъв е общият план, как се осигуряват горива до март. Проверени ли са задължителните запаси, които поддържат резерви търговците и ако има недостиг какви са мерките те да бъдат компенсирани. Какви точно действия ще предприеме този особен управител и дали този законопроект за разширяване на неговите правомощия е синхронизиран с хората , наложи санкции.“
— Мартин Димитров, ПП-ДБ
Позицията на Мартин Димитров се припокрива с тази на Корнелия Нинова, която предупреди, че липсата на национална стратегия и ефективни преговори с международните партньори може да доведе България до тежка криза, която дори да свали правителството.
Правителството реагира адекватно
В противовес на критиките, Драгомир Стойнев от БСП подкрепи действията на правителството, заявявайки, че реакцията е била адекватна. Като пример той посочи приетите промени в Закона и наложеното спиране на износа на дизел и авиационно гориво. Стойнев обясни, че това решение е било далновидно, тъй като съседни държави, където цената на петрола е по-висока, са започнали масово да изкупуват и пълнят складовете си.
„Взе се решение от НС , много далновидно, тъй като съседни нам държави, където цената на петрола е по-висока от тази у нас, започнаха да пълнят своите складове. Огромни количества забелязахме, че за два дена се изнасят от страната. Има един възможен сценарии и това е наистина да имаме особен управител и поради тази причина трябваше да се промени Закона. Остава президентът Радев да го разпише. Ако не го разпише, ако наложи вето, ще минат още 10 дни. Ситуацията ще стане по-сложна.“
— Драгомир Стонев, „БСП – Обединена левица“
Стойнев призова президентът Радев да не налага вето върху промените, свързани с особения управител, тъй като това би усложнило ситуацията с още 10 дни. В момента се очаква крайният срок за изпълнение на санкциите срещу „Лукойл“ – 21 ноември 2025 г., което налага бързи законодателни решения.
Експертите успокояват: Няма да има недостиг
Въпреки политическото напрежение, енергийни експерти успокояват, че поне до януари 2026 г. в България няма да има недостиг на горива. Това се дължи на България поддържа 90-дневни запаси от горива, като 45 дни се държат в страната, а останалите 45 дни са обезпечени чрез договори в близки страни като Словения и Унгария.
Експертите обаче предупреждават, че очакваният ръст на цените е неизбежен вследствие на санкциите и необходимостта от преструктуриране на доставките. Политическият дебат за спешните мерки продължава, като някои анализатори критикуват забавянето на действията и липсата на дерогация от страна на САЩ за „Лукойл“.
