Кая Калас: Няма разрив между ЕС и НАТО, но Европа трябва да е по-независима

Върховният представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Кая Калас направи ключово изявление в Осло. По време на годишната конференция по сигурността тя категорично отхвърли твърденията за разрив в отношенията между Брюксел и Северноатлантическия алианс.

Калас подчерта, че 23 държави от европейското обединение са част и от Алианса, което гарантира тясно сътрудничество. Според нея двете организации работят „ръка за ръка“, като действията на Съюза допълват тези на НАТО. В рамките на форума под надслов „Трансатлантическото партньорство се изправя пред новото нормално“, Калас очерта бъдещите предизвикателства пред сигурността на континента.

Няма разрив между Европейския съюз и НАТО. Ние работим заедно, ръка за ръка, и в допълнение на това, което Северноатлантическият пакт прави.

Въпреки уверенията в единство, Кая Калас акцентира върху необходимостта от по-голяма самостоятелност на Европа във военен аспект. Този призив идва в момент на повишено напрежение и стратегическа несигурност. Конференцията в норвежката столица обсъжда критични теми като войната в Украйна, ситуацията в Близкия изток и неочакваните териториални претенции на САЩ към Гренландия.

Новите развития от февруари 2026 година показват, че Калас гледа на отдалечаването на САЩ от Европа като на дългосрочен процес. Тя посочва, че тази тенденция е започнала много преди управлението на Доналд Тръмп и Старият континент трябва да се адаптира светкавично към новата реалност. В Осло тя защити тезата за „европеизация“ на НАТО, което би позволило по-добра координация, докато Вашингтон пренасочва фокуса си към Азия.

Интересен детайл от изказването на Калас е категоричното ѝ противопоставяне на идеята за обща европейска армия. Тя определи подобен проект като „крайно опасен“, тъй като би създал дублиране и объркване в командните структури с НАТО. Тази позиция контрастира с вижданията на други европейски лидери, но съвпада с предупрежденията на генералния секретар на НАТО Марк Рютте, че Европа не може да осигури защитата си без американската военна мощ.

Геополитическото напрежение се засилва и от въпроса за Гренландия. Някои анализатори и европейски представители, сред които комисар Андрюс Кубилюс, предупреждават, че евентуална анексия на острова от страна на САЩ би означавала край на съществуването на НАТО в сегашния му вид. Конфликтът около арктическата територия и заплахите за нови мита поставят трансатлантическата връзка под безпрецедентен натиск, което налага спешно преосмисляне на европейската отбранителна стратегия.