Кая Калас: Донбас не е крайната цел на Путин, Европа дава гаранции за Украйна

Донбас не представлява крайната цел на руския президент Владимир Путин. Това заяви върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността Кая Калас. Тя подчерта, че тази седмица е ключова за Украйна.

Калас добави, че предстоящото заседание на Европейския съвет няма да приключи без единно решение. Очаква се то да бъде свързано с бъдещото финансиране на Украйна. Заместник-председателят на ЕК Йозеф Борел също потвърди тази позиция в Брюксел.

Мисля, че решенията, които трябва да вземем, за да подкрепим Украйна, са много важни. Трябва да имаме предвид, че причината, поради която страните искат да бъдат в НАТО, е, че не искат Русия да ги нападне. Затова Швеция и Финландия, както и балтийските държави се присъединиха към НАТО – за да имат този защитен щит. Гаранциите за сигурност не може да бъдат документи или обещания. Те трябва да бъдат реални войски и способности, така че Украйна да може да се защити. Трябва да разберем, че Донбас не е крайната цел на Путин. Ако получи Донбас, тогава крепостта ще падне и тогава те определено ще продължат с превземането на цяла Украйна. А ако Украйна падне, тогава и други региони са в опасност.

Тази позиция на Калас е подкрепена и от днешните ѝ изявления. Преди заседание на шефовете на дипломатиите на ЕС в Брюксел, Калас заяви, че обсъждането за присъединяване на Украйна към НАТО е прекратено. Тя настоява за реални гаранции за сигурност с войски и възможности, а не само за обещания. Кая Калас призовава за ограничаване на руските въоръжени сили, което е в унисон с тази позиция.

Междувременно, президентът на Украйна Зеленски на 14 декември обяви, че Киев е готов да се откаже от членство в НАТО. В замяна, Украйна търси двустранни гаранции за сигурност от САЩ, ЕС, Канада и Япония. Той нарече това „компромис“. Русия от своя страна настоява за неутрален статут на Украйна като ключово условие за уреждане на конфликта.

27-те лидери на Европейския съюз ще се съберат, за да изработят план за финансиране на Киев. Международният валутен фонд (МВФ) е изчислил, че Украйна се нуждае от около 135 милиарда евро за следващите две години. Само през следващата година страната се нуждае от парични средства в началото на второто тримесечие на 2026 г.

Западните страни подкрепят Украйна с бюджетна и военна помощ. Предстоящата година може да бъде различна, тъй като САЩ сигнализираха, че няма да изпращат повече пари на Украйна. Белгия е домакин на по-голямата част от замразените активи на руската централна банка. Въпреки това, страната се противопоставя на плана за използване на средствата за предоставяне на „репарационен заем“ от 90 милиарда евро. Белгийският премиер Барт де Вевер дори нарече плана „кражба“ и заплаши със съдебни действия. Калас потвърди, че ЕС ще одобри 19-ти пакет санкции срещу Русия, включително 40 руски морски съда.