Катрин Вотрен: Имаме спешна нужда от напредък по програмата за европейски изтребител FCAS
Френската министърка на въоръжените сили Катрин Вотрен призова за „спешен“ напредък по програмата за европейски изтребител FCAS, чиято стойност достига близо 100 милиарда евро. Проектът е блокиран от напрежение между френски, германски и испански индустриалци, като Франция настоява за по-голяма автономност като главен изпълнител. На 6 ноември 2025 г. Испания и Германия обявиха, че ще ускорят усилията за постигане на решение до края на годината.
Президентът Еманюел Макрон е в основата на проекта СНИМКА: Екс/ @EmmanuelMacron
Френската министърка на въоръжените сили Катрин Вотрен призова за постигане на „спешен“ напредък по програмата за европейски изтребител FCAS (Future Combat Air System – Бъдеща въздушна бойна система). Изявлението ѝ идва на фона на блокирани преговори между френски и германски индустриалци, което създава напрежение и дразни Испания, третата страна в проекта.
В Мадрид, на пресконференция с испанската си колежка Маргарита Роблес, Вотрен подчерта изключителната важност на проекта за европейската отбрана. Тя заяви, че „спешна“ нужда от постигане на напредък е очевидна. Вотрен добави, че е логично и трите страни, както и техните индустрии, да участват заедно в изграждането на изтребителя.
„Логично е трите страни да могат да работят заедно и индустриите на трите страни да могат да участват в изграждането на изтребителя“
— Катрин Вотрен, Министър на въоръжените сили
Неотдавнашното състояние на проекта беше оценено като „незадоволително“ от високопоставени представители на партньорите. На 6 ноември 2025 г. германският канцлер Фридрих Мерц и испанският премиер Педро Санчес се срещнаха в Мадрид. Те обявиха, че ще ускорят усилията за намиране на решение по проекта FCAS до края на 2025 г., подчертавайки необходимостта от бърз пробив.
Проектът, стартиран през 2017 г. от Ангела Меркел и Еманюел Макрон, е най-амбициозният европейски отбранителен проект, насочен към укрепване на стратегическата автономия на Европа. Проектът се оценява на близо 100 милиарда евро. Към него по-късно се присъедини и Испания, което демонстрира стремеж към по-широка интеграция.
Напрежението в проекта се дължи на разногласия между индустриалните лидери на трите държави. Френският самолетостроител „Дасо“ (Dassault) изисква по-голяма автономност в ролята си на главен изпълнител по проекта, настоявайки за до 80% от работата по ключовия компонент NGWS. Това искане предизвика недоволство както в Мадрид, така и в Берлин.
Испанската министърка на отбраната Маргарита Роблес призова всички страни да положат максимални усилия, за да доведат проекта до край. Тя подчерта, че програмата е сред основните теми, обсъждани по време на разговорите ѝ с Катрин Вотрен.
„Ще направим всичко възможно, за да превърнат нашите три държави тази програма в успех“
— Маргарита Роблес, Министър на отбраната на Испания
Вотрен припомни, че краен срок за въвеждане на FCAS е 2040 г., когато бъдещата система трябва да замести френските изтребители „Рафал“ и германските и испанските „Юрофайтър“. В края на септември френски представител увери, че Франция е готова да разработи „сама“ бъдещ боен самолет, ако дискусиите останат блокирани. Впоследствие Еманюел Макрон успокои духовете, като призова Париж и Берлин „да работят за намиране на общи решения“.
Въпреки това, съществува сериозна загриженост относно напредъка. Източници посочват, че Германия обмисля възможността да замени Франция с Швеция или Обединеното кралство в проекта FCAS, ако до края на 2025 г. не бъде постигнато споразумение с Париж.
