Като малка Паола Маравиля тайно се записва на актьорска школа, днес е с „Икар“ за дебют
Паола Маравиля спечели престижната награда „Икар“ за дебют през 2026 година. Актрисата споделя за трудния път към НАТФИЗ и защо провалът я е направил по-силна.
Паола Маравиля Снимка личен архив Паола Маравиля на сцената по време на спектакъла “Влюбеният дирижабъл” СНИМКИ: ЛИЧЕН АРХИВ Паола с майка си Лилия Маравиля след церемонията за наградите “Икар” Снимка: Личен архив Паола Маравиля играе в Драматичния театър “Николай Масалитинов” в Пловдив и в Театрална работилница “Сфумато”. Снимка: Личен архив
Паола Маравиля извървя вълнуващ път от тайното записване в актьорска школа до престижната награда „Икар“. Младата актриса получи отличието за своя дебют по време на официална церемония в София. Събитието се проведе на 27 март 2026 г., съвпадайки със Световния ден на театъра. Организатор на престижния форум беше Съюзът на артистите в България.
Паола Маравиля печели „Икар“ за дебют за ролите си в „Лицето на ближния“ и „Влюбеният дирижабъл“. Конкуренцията в тази категория беше изключително оспорвана през тази година. За първи път в историята на наградите бяха номинирани петима млади актьори едновременно. Паола успя да впечатли журито със своите превъплъщения на сцените на Театрална работилница „Сфумато“ и Пловдивския театър.
Младата актриса не скри вълнението си от полученото признание за своя професионален труд.
“Много съм благодарна, защото това значи, че някой е оценил труда ми и казва: “вървиш по прав път”
В публиката присъстваше и нейната майка – известната актриса Лилия Маравиля. Тя се разплака от гордост, когато дъщеря ѝ се качи на сцената за статуетката. Лилия посъветва младата си колежка, че тази награда е само началото на нейния професионален път.
Младата актриса не е приета в НАТФИЗ при първия си опит за кандидатстване. Паола споделя, че всъщност е щастлива от този първоначален провал. Това я освобождава от тежкото клеймо на „връзкарка“. Тя искаше да докаже, че заслужава своето място в театъра благодарение на собствените си качества. Лилия Маравиля първоначално не искала дъщеря ѝ да става актриса заради несигурността на професията. Тя познавала добре моментите на застой и липсата на роли в кариерата.
Още от малка Паола проявява силен артистичен дух и желание за изява. Тя започва да пее в популярната група „Бон Бон“. Поради логистични трудности обаче се налага да прекрати участието си там. Тогава тя сама намира обява за детската театрална работилничка „Хлапета“. Записва се на кастинг съвсем тайно от своите родители. Не искала те да научават за намерението ѝ, в случай че не бъде одобрена от комисията.
След като я приемат, тя гордо съобщава решението си у дома. Родителите ѝ остават изненадани, тъй като дотогава тя се е занимавала основно с пеене. Паола обаче винаги е чувствала, че сцената е нейното истинско място. Тя обожавала да ходи на премиерите на майка си и да се покланя заедно с актьорите.
В НАТФИЗ тя попада в класа на проф. Маргарита Младенова. Именно тя е режисьор на спектакъла „Лицето на ближния“ по романа на Достоевски „Идиот“. Паола влиза в ролята на Аглая Ивановна – образ, който харесва още от първи курс. Тя определя работата върху текстовете на Достоевски като изключително тежка материя. Тази роля изисква пълна концентрация и е нейната най-любима до момента.
Другото представление, донесло ѝ „Икар“, е „Влюбеният дирижабъл“. В него тя рецитира поемата „Любов“ на поетесата Миряна Башева. Паола споделя, че за нея е много специално да изрича стихове на театралната сцена. Тя обича поезията и намира влизането в света на поета за вълнуващо преживяване.
Много хора се питат могат ли да играят децата на артистите със същия успех като своите родители. Паола доказва, че трудът и упоритостта са водещи фактори за успех. Когато не я приемат в Академията първия път, тя започва да работи още по-усилено. Една година учи „Театрална продукция“ и се подготвя самостоятелно за следващите изпити.
Народният театър „Иван Вазов“ доминира на церемонията с пет спечелени награди. Сред другите големи победители на вечерта бяха Пламен Димов и Радина Думанян. Награди получиха още Веселин Мезеклиев и Ирини Жамбонас. Приходите от билетите за събитието бяха дарени на Здравния фонд на Съюза на артистите.
Паола си спомня думите на д-р Николай Михайлов, който пожелава на студентите „провали“. Тя осъзнава, че именно трудностите карат човек да се промени и да израсне професионално. На следващата година проф. Младенова вижда в нея съвсем различен и по-зрял човек. Успехът на Паола напомня на този на Александра Свиленова, която също направи силен старт в професията.
В момента Паола Маравиля играе в няколко постановки в Пловдив и София. В Драматичния театър в Пловдив участва в „С най-голямо уважение“, „Рекс“ и „Влюбеният дирижабъл“. В Театрална работилница „Сфумато“ зрителите могат да я гледат в „Мислещите тръстики“, „ПЛАТОНoff“ и „Лицето на ближния“. Тя продължава да се стреми към одобрението на своите преподаватели и на своята майка.
