Категоричен вот: 56% искат незабавно съкращаване на чиновниците за по-голям бюджет

Преобладаващото мнение на българските граждани е ясно: пътят към по-устойчив държавен бюджет минава през рязко орязване на администрацията. В онлайн допитване на 24chasa.bg, проведено на фона на дебатите около Бюджет 2026, твърдо мнозинство от 56% от 4050 гласували застава зад мярката за съкращаване на държавната администрация и чиновниците в държавните предприятия.

Антеката търси отговор на въпроса как да се увеличат приходите и намалят разходите, за да не прескочи дефицитът за 2026 г. прага от 3%.

Администрацията – двойна, населението – намалява

Данните показват дълбока диспропорция между публичния сектор и демографията в страната. През последните 15 години българите са намалели с 1,5 милиона души, докато числеността на чиновниците се е увеличила двойно. Главният редактор на „24 часа – 168 истории“ Слави Ангелов подчертава, че административната тежест в България е по-висока спрямо други европейски държави.

„Чиновниците, които храним в наши дни, са 141 399. А са били 83 379 през 2010 г. Или казано по друг начин, днес по 21 чиновници утежняват, вместо да облекчават живота на всеки 1000 българи. В Германия са 15 на хиляда души население. В Гърция – 13. А в задушената от финансова криза Румъния замразиха заплатите им на драстично ниски нива още през миналата година. И обявиха, че ще съкратят 40 000 чиновници.“

— Слави Ангелов, главен редактор на “24 часа – 168 истории”

Администрацията на изпълнителната власт към юни 2025 г. наброява 99 хиляди души, като се отчита ускорено увеличение най-вече в общинските администрации. Допълнителен контекст дават официални данни от декември 2022 г., според които общият реален брой на държавните служители (включително МВР и МО) е около 186 434 души, или 2,86% от населението. Любопитен факт е, че по данни на Министерството на финансите около 12 000 щатни позиции в администрацията са незаети, като между 5000 и 6000 от тях са трайно свободни.

Разходите за администрацията се утежняват и от бонусите. През 2024 г. ръководният елит в администрацията е получил рекордни допълнителни възнаграждения. Например, членовете на Комисията за финансов надзор са получили средно по 40 534 лв. под формата на бонуси.

МВР под натиск: Искания за замразяване на заплатите

Вторият най-популярен отговор в анкетата е насочен към силовия сектор. Двадесет процента от участниците смятат, че трябва да се замразят заплатите на полицаите и да се съкратят пенсионерите в МВР.

Това искане е подкрепено от високите разходи на вътрешното министерство. Бившият министър на вътрешните работи проф. Веселин Вучков алармира, че бюджетът за МВР през 2025 г. е 4,2 млрд. лв., като 3,9 млрд. лв. от тях отиват за заплати и осигуровки. Вучков предупреди, че догодина дори 5 млрд. лв. няма да са достатъчни за министерството.

Пенсионната система на МВР също допринася за високите разходи, тъй като при пенсиониране на 54 години служителите получават 20 заплати накуп. След повишаването на заплатите през тази година служителите на МВР получават между 3000 и 6000 лв. на месец, а пенсията им често надхвърля 2000 лв. Някои от тях продължават да работят до 60 години, като вземат едновременно заплата и пенсия.

Проблемът с големия щат в МВР се подчертава и от Фискалния съвет, който към юни 2025 г. препоръча намаляване на полицейския персонал. Към 30 юни 2025 г. щатната численост на МВР е 55 000 щата, от които 5700 са незаети позиции. Съветът отбелязва, че България има 421 полицаи на 100 000 души, което е значително над средния показател за ЕС от 313 полицаи.

Бизнесът иска по-малко бюрокрация и повече стимули

Значителна част от анкетираните виждат решението в подкрепа на частния сектор. Единадесет процента от гласувалите настояват за намаляване на бюрократичния тормоз над бизнеса и чуждите инвеститори. Предприемачите често посочват бавното обработване на документи, особено при привличане на работна ръка извън Европейския съюз, като основна пречка.

Допълнителни 8,5% от анкетираните искат повече стимули за инвеститорите и българския бизнес, което да доведе до по-голямо производство и съответно по-високи данъчни приходи в хазната.

Други мерки, като вдигане на осигуровките (въпреки че се предвижда такова в новия бюджет) и повишаване на данъците, събират минимална подкрепа – съответно едва 1% и 2,3%, което показва силно нежелание за допълнително фискално обременяване на гражданите и бизнеса.

Вижте също: Актуализираният план за управление на Витоша влиза за обществено обсъждане: Столична община е „големият отсъстващ“

Вижте също: НДК светна в синьо за първия ПроТЕСТ „Твоето здраве е твоя отговорност“: Защо PSA тестът спасява живот?

Вижте също: Първа копка: Започна строежът на дългоочаквана детска градина за над 270 деца в „Дружба 2“

Вижте също: Приемането на еврото: Как „Български пощи“ преминаха от обучение към обмяна в 2230 станции