Карма и ясновидство: 65% от българите вярват в свръхестественото на фона на институционален срив
Проучване на „Тренд“ показва, че 65% от българите вярват в кармата, а 38% са посещавали ясновидец. Експерти обясняват това с генерализираната несигурност и ниското доверие в държавните институции, което тласка хората към алтернативни източници на ред. На фона на 15% ръст на регистрираните „духовни центрове“, парламентът обсъжда въвеждане на лицензиране и контрол върху паранормалните услуги.
Врачка СНИМКА: ПИКСАБЕЙ
Перманентният стрес и генерализираната несигурност в съвременна България водят до масово обръщане към свръхестествени обяснения. Пазарът на паранормални услуги експлоатира тази зависимост, докато властите обмислят въвеждане на контрол върху ясновидците. Проучване на Изследователски център „Тренд“, направено по поръчка на „24 часа“, разкрива как българите балансират между рационалното и мистичното.
Данните показват широко разпространено смесване между религиозна, езотерична и популярна духовност. Впечатляващ процент от населението демонстрира вяра в мистичното: 58% смятат, че има хора със свръхестествени способности, а 56% вярват в проклятия и урочасвания. Най-висок е делът на хората, които вярват в кармата – 65% от анкетираните споделят това убеждение. Същевременно, 38% от българите пък споделят, че са посещавали гледачка или ясновидец.
Социалният психолог доц. Николай Димитров коментира, че хората търсят смисъл и предвидимост в условия на несигурност, породена от загуби, политическа нестабилност и икономически тревоги. Вярата в живота след смъртта или в кармата дава рамка, която намалява екзистенциалната тревожност. Когато външната ситуация не може да бъде обяснена рационално, често се търсят мистични причини за случващото се тук и сега.
Според анализа, продължаващата генерализирана несигурност е породена от средата – реалният контрол върху живота намалява, а институциите са слаби. Затова хората компенсират, като започват да вярват в ясновидството и проклятията, тъй като тези вярвания им дават усещане за ред и предвидимост. Когато липсват естествени източници на информация, потвърждение и контрол, започваме да приписваме свръхестествени причини на събитията.
Емоционалните и интуитивните обяснения често доминират в състояние на стрес, а ние живеем в перманентен такъв. Един от основните фактори, усилващи подобни тенденции, е доверието в институциите. Ниското доверие в държавната власт, съдебната система, здравеопазването и медиите насърчава търсенето на алтернативни източници на авторитет. Най-лесно в такива се превръщат гледачите, астролозите и екстрасенсите, които осигуряват нужния ред, който не се предоставя от официалните агенти на контрола.
Телевизиите и социалните мрежи допълнително усилват пробива на мистичните наративи, правейки тези практики все по-леснодостъпни и популярни. Пазарът се професионализира – броят на бизнесите, регистрирани като „духовни центрове“ или „ясновидци“, е нараснал с 15% през 2024 г. спрямо предходната.
От културна гледна точка, суеверията се подсилват от слабото влияние и пасивността на традиционната православна църква. Така моралната рамка, която трябва да дойде от официалната религия, се заменя от морален ред, осигурен от суеверието. Отвъд религията, разпадът на доверието води до увеличаване на доверието към алтернативните източници на утеха. Когато хората са отчаяни, те имат нужда от възмездие, за да видят, че несправедливостите не остават без отговор.
Ситуацията предизвика институционален отговор: през последните 72 часа в българския парламент беше внесена парламентарна инициатива за регулиране на дейността на ясновидци и екстрасенси. Тя предлага въвеждане на лицензиране и контрол върху тези услуги. Въпреки това, представители на Българската медицинска асоциация предупреждават, че някои хора се обръщат към паранормални практики вместо към медицински специалисти, което може да доведе до забавяне на диагнозата и лечението. Православни духовници пък критикуват разпространението им, наричайки ги „духовно заблуждение“ и призовават Църквата към по-активна роля.
