Каримански: Харченето е много по-голямо от приходите, разходите идват като „снежна топка“

Любомир Каримански от БНБ предупреди, че публичните финанси са под натиск, тъй като харченето е много по-голямо от приходите, а разходите се увеличават като „снежна топка“ извън бюджета. Той посочи, че дефицитът е нараснал с 210% спрямо миналата година, въпреки растящата икономика. Каримански заключи, че проблемът не е в самия бюджет, а в липсващите секторни и трансформационни политики.

Каримански: Харченето е много по-голямо от приходите, разходите идват като „снежна топка“

Любомир Каримански Кадър: Би Ти Ви

Време за четене: 3 мин. 23 октомври 2025

Публичните финанси на България са под сериозен натиск, а буферите отслабват. Тази оценка направи Любомир Каримански, член на управителния съвет на БНБ, коментирайки текущото състояние на бюджета. По думите му, страната е изправена пред първия си бюджет в евро, но тревога по отношение на фискалната позиция вече е изразил и шефът на БНБ, Димитър Радев.

Каримански използва метафората за „снежната топка“, за да опише неконтролируемото нарастване на разходите, които са извън рамките на планирания бюджет.

„Тепърва имаме още разходи. Те идват от „снежна топка“ – знаем, че когато търкаляме снежна топка, тя нараства. Това идва от разходите, които са извън бюджета – например увеличаването на всички разходки в публичната администрация – МВР, спецслужби, образование. Харченето е много по-голямо от приходите.“

— Любомир Каримански, Член на Управителния съвет на БНБ

Според експерта, харченето е много по-голямо от приходите, което поставя под въпрос фискалната позиция на страната. Каримански подчертава, че основната цел трябва да бъде консолидиране на тази позиция и намаляване на дефицита.

„Публичните финанси са под натиск от гледна точка на разходната част, от гледна точка на фискалната позиция на страната да бъде консолидирана и да можем да намаляваме дефицита“

— Любомир Каримански, Член на Управителния съвет на БНБ

Дефицитът нараства на фона на растяща икономика

Данните, представени от Каримански, показват драстично влошаване на дефицита. Спрямо миналата година август месец дефицитът е нараснал с 210%. За август месец дефицитът на България е отчетен на около 2,4% от БВП, което е равно на 5 милиарда и 215 милиона лева. Икономисти добавят, че разходите към края на август вече са изпълнени на 81% от годишната програма, което предполага, че планираните разходи ще бъдат надхвърлени до края на годината.

„Не е нормално, когато имаме разстяща икономика да имаме по-голям дефицит или разстящ дефицит“

— Любомир Каримански, Член на Управителния съвет на БНБ

Относно приходите, Каримански отбеляза, че те не се движат според планираното. Приходите от ДДС, помощи, дарения и средства от ЕС не се изпълняват според планираното и са по-малко спрямо миналата година. Единствено инфлацията, която е по-висока и се засилва, е успяла да помогне на Приходната агенция да увеличи постъпленията.

„Имаме и една инфлация, която е по-висока, тя се засилва. Инфлацията е помогнала на Приходната агенция да увеличи приходите“

— Любомир Каримански, Член на Управителния съвет на БНБ

Липса на политики вместо финансов проблем

Каримански твърдо заяви, че проблемът не е чисто финансов, а е резултат от липсата на ясна визия и политика. Критики от бизнес асоциации и опозиция сочат, че фискалната политика на България е сгрешена от поне пет години насам поради липса на воля за реформи и мерки за ограничаване на разходите. Икономисти настояват приоритет да бъде оптимизирането на разходите, вместо увеличаване на данъците или поемане на нов дълг.

„Бюджетът не може самоцелно да изпълнява една техническа функция от гледна точка на това как да разпределим определена сума. Важно е какво изпълняваме като трансформационна политика. Какво правим с демографската криза, лекуване на децата, детската болница. Всичко това лиспва – проблемът не е в самият бюджет, а в политиките, които липсват“

— Любомир Каримански, Член на Управителния съвет на БНБ

Експертът прогнозира също, че срокът за представяне на бюджета за 2026 г. най-вероятно ще бъде изтърван, което допълнително подчертава липсата на ясни приоритети и секторни политики в управлението на публичните финанси.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *