Кардиолог: Новата норма за здраво сърце е 6000 крачки дневно

Кардиологът доц. д-р Светлин Цонев обяснява защо 6000 крачки са по-ефективни от 10 000 и как стресът удвоява риска от хипертония.

Кардиолог: Новата норма за здраво сърце е 6000 крачки дневно
Време за четене: 3 мин. 22 февруари 2026

Съвременната кардиология преразглежда своите препоръки към пациентите в посока на по-голям реализъм. Доц. д-р Светлин Цонев представи актуалните насоки за превенция на сърдечносъдовите заболявания. Основната промяна засяга ежедневната физическа активност на хората. Вече не е необходимо да се гонят непостижимите 10 000 крачки всеки ден.

Новите препоръки за физическа активност предвиждат 6000 крачки дневно вместо досегашните 10 000. Това намаление цели да направи целите по-лесно постижими за обикновения човек. Кардиологът и ангиолог доц. д-р Светлин Цонев подчертава, че най-важното условие е редовността. Движението остава най-силният фактор за дълголетие според медицинските проучвания.

“Един от най-позитивните, благоприятстващи дългия живот фактори е движението. Най-много дълголетници у нас е имало в Родопите и района на Белово, като общото между всички е, че са били активни физически през целия си живот. Сега все повече хора предимно седят.”

Лекарят обръща внимание на тревожна тенденция сред младите мъже. Все по-често в кабинетите влизат 30-годишни пациенти със сериозни проблеми. Те често имат високи нива на високия холестерол и увредени съдове. Доц. Цонев използва метафората „артерии като броеница“. Това описва съдове, в които се редуват стеснения и разширения заради атеросклеротични плаки. Здравата артерия трябва да бъде гладка и еластична тръбичка.

Физическото натоварване трябва да бъде съобразено с индивидуалния капацитет. Лекарите използват стрес тестове на пътека или велоергометър за оценка. Важен показател е скоростта на възстановяване на пулса след натоварване. Ако пулсът не се успокои до втората минута, капацитетът е нисък. Особено опасни са така наречените „уикенд спортисти“. Това са хора, които седят в офиса цяла седмица. В неделя те се подлагат на екстремни натоварвания във фитнеса или на ски пистата. Подобен рязък стрес може да провокира внезапен инфаркт.

Стресът увеличава риска от инфаркт 1,34 пъти и удвоява вероятността за хипертония. Психическото напрежение повишава нивата на хормона кортизол. Това води до скок в кръвната захар и инсулиновата резистентност. За мъжете над 40 години има и специфични препоръки. Карането на колело може да бъде вредно за простатата. По-безопасни алтернативи са кростренажорът или бързото ходене на пътека.

Доц. д-р Светлин Цонев разбива мита, че сърдечните болести засягат основно мъжете. Статистиката показва, че жените страдат по-често от тези заболявания. Има обаче съществена разлика в начина, по който протича болестта при двата пола.

“Данните показват, че жените страдате доста повече от сърдечносъдови заболявания. Да, ние загиваме по-рано – средната продължителност на живота за мъжете в България е малко над 71 години, а за жените 2-3 г. повече, но въпросът е и как живеем.”

При мъжете често се запушва една голяма артерия, което води до фатален инфаркт. Жените живеят по-дълго, но с хронични проблеми в малките кръвоносни съдове. Тези микросъдови нарушения се диагностицират много по-трудно. Стандартните тестове често ги пропускат, което води до продължително страдание.

Сърдечносъдовата смъртност в България е седем пъти по-висока в сравнение с тази във Франция. Факторите за това са комплексни, включително и замърсеният въздух. Тютюнопушенето остава водещ рисков фактор, като българките вече водят в тази статистика. Дори намаляването на цигарите до няколко на ден не решава проблема. Рискът от увреждане не е правопропорционален на броя изпушени цигари.

Пасивното пушене за само 30 минути влошава способността на артериите да се разширяват. В такава среда тромбоцитите стават лепкави и образуват съсиреци. Престоят от два часа в задимена среда е равен на три изпушени цигари. Електронните цигари и вейповете също не са безопасни за сърцето. Никотинът свива съдовете и може да спука съществуващи плаки.

Сърдечните проблеми често са тихи и не причиняват болка веднага. Необичайно изпотяване след леко ходене може да бъде сериозен сигнал. Понякога инфарктът се маскира като болка в стомаха или гадене. Високото кръвно налягане също често протича без симптоми. Дори стойности над 160 могат да се понасят без дискомфорт. Всеки рязък скок на налягането обаче е изключително опасен за организма.

Доц. Цонев коментира и влиянието на природата върху здравето. Магнитните бури и фазите на луната наистина влияят на определени хора. Така наречените хора „метроном“ често излизат от ритъм по време на пълнолуние. Слънчевата активност също може да провокира аритмии. В такива периоди е нужна повишена превенция и по-често измерване на кръвното налягане.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *