Капаните на бързите кредити: Българи плащат до 200% вместо 65% заради скрити такси
Според Богомил Николов от „Активни потребители“ българите, теглещи бързи кредити, често плащат ГПР между 150 и 200 на сто, което е тройно повече от законовия таван от 65%. Основният проблем идва от скрити такси, които се добавят след подписването на договора, докато небанковите институции не са под надзора на БНБ. ААП препоръчва потребителите да търсят защита в съда, за да се реши системният проблем на национално ниво.
Снимка: iStock by Getty Images
Българите масово продължават да теглят бързи кредити, търсейки незабавна финансова помощ. Те обаче често не забелязват, че сумата за връщане далеч надхвърля законово установения максимум. Това заяви във Варна Богомил Николов, председател на асоциация „Активни потребители“ (ААП).
Тройно оскъпяване и скрити разходи
Николов припомни, че преди повече от десетилетие законодателството определи таван за годишния процент на разходите (ГПР). Съвкупните разходи по връщането на заема не могат да надвишават пет пъти законовата лихва. Към днешна дата този законов максимум възлиза на около 65 процента.
Например, ако някой потребител изтегли 1000 лева със срок за връщане една година, той трябва да върне общо не повече от 1650 лева. На практика обаче при бързите кредити връщаната сума е значително по-голяма. В масовия случай годишният процент на разходите е между 150 и 200 на сто, което представлява тройно надхвърляне на законовия праг.
Това се случва, тъй като в самите договори се добавят разходи, които възникват след датата на подписване, включително такси за кандидатстване, задължителни застраховки или наказателни лихви. Потребителите обикновено не обръщат внимание на тези допълнителни такси, заложени в споразумението.
Допълнителен проблем е, че небанковите финансови институции, отпускащи бързи кредити, не са под надзора на БНБ. Това означава, че при наличие на претенции, потребителят трябва да се обърне директно към съда.
Нови правила от ЕС и нужда от съдебна защита
През март 2025 г. Съдът на ЕС постанови, че всички допълнителни такси и разходи по бързите кредити трябва задължително да се включат в ГПР. Това решение може да доведе до обявяване на договори за недействителни, като кредитополучателите ще бъдат задължени да върнат само главницата на заема. Това развитие подсилва нуждата от по-стриктна защита.
Въпреки че съдебната практика в България показва, че масово решенията са в полза на потребителите, хората се притесняват да завеждат дела. Те възприемат процеса като сложен, труден и свързан с допълнителни разходи. Адвокати, защитаващи длъжници, съобщават за сериозни социални и психологически проблеми сред тях, включително отчаяние и риск от самоубийство.
ААП препоръчва на потребителите на бързи кредити да търсят помощ в съда. Ако този процес стане по-мащабен, ще се докаже, че съществува системен проблем, изискващ решаване на национално ниво чрез промени в законодателството.
Николов критикува и новоприетия закон за фалит на физическите лица. Според него той е потенциално неефективен, тъй като предвидените процедури са толкова скъпи, че законът за фалит на физическите лица на практика се обезсмисля.
Очакванията около въвеждането на еврото
Във връзка с въвеждането на еврото, председателят на ААП коментира, че вероятно затруднения ще имат възрастните хора и децата. Най-труден ще бъде януари, когато двете валути ще циркулират паралелно. ААП препоръчва хората да обменят левовете си максимално бързо и още от 2 януари да плащат в евро, за да избегнат затруднения със сметките наум при получаването на ресто.
Николов не изразява притеснения за шоково вдигане на цените. Единствената хипотеза е тази със закръглянето на цените, но това няма да е само в ущърб на потребителите, тъй като много търговци биха предпочели да свалят няколко евроцента, за да постигнат кръгла сума.
Като потенциален проблем обаче той посочва магазините в по-отдалечените и малки села. Очакванията са, че там търговците няма да се снабдят с монети в евро и ще разчитат да ги получават от клиентите. Тези търговци трябва да направят усилие и да си купят т.нар. стартови пакети, които вече се предлагат от БНБ. Опитът на другите страни от ЕС показва, че старата валута почти изчезва от обращение след третата седмица от въвеждането на новата.
