Към Европа: Черна гора инвестира в зелена енергия, Албания напредва с реформи

Черна гора и Албания продължават своя път към Европейския съюз, фокусирайки се върху устойчиво развитие и ключови реформи. Европейски средства подкрепят тези усилия, насочени към екологични проекти и подобряване на държавното управление.

В Черна гора, град Плевля е център на значителна трансформация. Там тече ремонт на старата въглищна топлоелектрическа централа ТЕЦ „Плевля“. Инвестицията от 70 милиона евро цели модернизация и намаляване на замърсяването.

Жарко Чачич, директор на ТЕЦ „Плевля“: „Адаптиране на централата към изискванията за опазване на околната среда в съответствие с Директивата за емисиите от промишлеността на ЕС. Очакваният резултат след екологичната реконструкция е намаляването на отрицателното въздействие на ТЕЦ „Плевля“ върху качеството на въздуха, водата и почвата.“

Заместник-ръководителят на проекта, Иван Старовлах, подчертава, че въздействието на вредните газове ще бъде намалено 30 пъти. Това е от съществено значение за здравето на местното население, страдащо от респираторни заболявания. Боян Джордан, директор на националната електрическа компания, отбелязва, че индивидуалните отоплителни инсталации са били основен източник на замърсяване, а не самата ТЕЦ.

Ремонтът на ТЕЦ „Плевля“ е част от по-широка стратегия за декарбонизация. Пример за това е монтирането на слънчеви панели върху покривите на ВЕЦ „Крушево“. Активно се работи и по вятърната електроцентрала „Гвозд“.

Боян Джордан, директор на националната електрическа компания на Черна гора: „Работата по вятърната електроцентрала „Гвозд“, от която очакваме съвсем скоро да произведе първите киловатчаса електроенергия, е в разгара си. Предстои пускането в експлоатация на някои съоръжения. Продължава и работата по втората фаза на проекта и допълнителна мощност от 20 мегавата.“

На 1 декември 2025 г. националната електрическа компания на Черна гора обяви, че пускането в експлоатация на новата фаза на вятърната електроцентрала „Гвозд“ ще се извърши до края на месеца, като ще увеличи общата мощност с още 20 мегавата. Тези инвестиции са подкрепени от финализиран Национален енергиен и климатичен план.

Адмир Шахманович, министър на енергетиката и минната промишленост на Черна гора: „Инвестициите са абсолютно необходими, защото миналата година имахме 6% увеличение на търсенето на електроенергия поради климатичните промени и добрата цена на електроенергията. Нашите граждани все по-често избират да се отопляват с електроенергия, защото цената на дървата и въглищата скочи.“

Черна гора уверено върви към европейска интеграция, превръщайки ТЕЦ „Плевля“ от символ на замърсяване в пример за промяна. Повече за европейския път на страната може да прочетете в свързана статия.

Междувременно, Албания също полага усилия за европейска интеграция чрез реформи. Страната трябва да изпълни 31 реформи до 2027 г. в области като правосъдие, публична администрация, климат, образование, инфраструктура и технологии, за да се възползва от Плана за растеж на ЕС.

Мажлинд Лазими, икономически експерт: „Известно е, че един от основните стълбове е реформата в съдебната система, която без съмнение оказва пряко влияние върху функционирането на институциите и прилагането на закона.“

Европейските фондове се използват за пътна инфраструктура, ремонт на училища, водоснабдяване и зелена енергия. Албания е получила 163 милиона евро през 2025 г. от Плана за растеж на ЕС.

Майлинда Дука – държавен министър и главен преговарящ на Албания с ЕС: „Нашият основен приоритет в този бюджет е по-нататъшното укрепване на реформата в правосъдието. Друг важен момент е подготовката на албанската икономика и различните сектори – енергетика, транспорт, селско стопанство, цифрови технологии и телекомуникации, за да може страната да бъде готова за единния пазар на Европейския съюз.“

На 30 ноември 2025 г. Европейската комисия публикува доклад, в който посочва, че Албания е постигнала напредък по 18 от 31-те реформи. Въпреки това, опозицията критикува правителството за недостатъчен капацитет за усвояване на европейските средства. Проблеми с корупцията доведоха до спиране на фондовете по програма ИПАРД, нанасяйки щети от около 120 милиона евро.

Йорида Табаку, депутат от Демократическата партия на Албания: „Проблемът с фондовете по ИПАРД беше корупцията. Беше създадена корупционна схема, която спря достъпа на Албания до тези фондове, което нанесе щети в размер на около 120 милиона евро.“

През ноември 2023 г. ЕС одобри нов план за растеж за Западните Балкани. Успехът на Албания ще зависи от темпото на реформите и ефективното управление на европейските средства.