Калин Врачански: Шуробаджанащината е навсякъде, закъсняхме с протестите
Актьорът Калин Врачански остро критикува шуробаджанащината и политическата апатия в България. Той смята, че протестите са закъснели и че ниското образование прави хората уязвими. Врачански изразява опасения за състоянието на правосъдието и прави паралел с Русия.
Калин Врачански Снимка: Костадин Кръстев-Коко
Актьорът Калин Врачански изрази остра критика към политическата обстановка в България. В интервю за Мариян Станков – Мон Дьо по Нова ТВ, той коментира актуалните протести в страната. Врачански смята, че гражданите са излезли на улицата, защото управляващите „безобразно дирижират цялата страна“. Той подчертава, че може би дори е закъсняло за тези протести.
Според актьора, „шуробаджанащината“ е широко разпространена във властта и е проява на цинизъм. Ниската избирателна активност от едва 20% на честите избори е симптом за „хора, които са малко отвратени от цялата история“. Врачански е на мнение, че политическите партии се компрометират сами. Те не удържат на думите си и често влизат в коалиции с тези, които са отричали. Това води до повсеместно недоверие и апатия сред населението.
Врачански разкритикува и състоянието на образованието. Той го определя като ниско, правещо хората податливи на фалшиви новини и мнения на неавторитетни източници. Актьорът прави паралел с Русия след перестройката, където „старият режим започна да се налага наново“. Той изразява опасения „да не стане и тук така“, особено когато „виждаме хора в арести, които без доказателства стоят там, само защото си неудобен за някого“. Това е симптом за разпад на държавността и правосъдието.
Предстоящо интервю на Калин Врачански в предаването „На Фокус с Лора Крумова“ на 7 декември ще даде възможност за допълнителни гледни точки по темата. Там ще участват и други политически фигури, като Румен Христов и Вежди Рашидов. Това може да предложи различен поглед върху политическата криза и протестите.
Актьорът цитира своя преподавател Никола Гълъбов:
„Българският народ търпи на много неща – на бой, на глад, на студ, обаче не може да търпи на пари“.
Врачански си спомня и детството си в Роман. Градът е бил „страхотен за това време“, но откъснат от големите политически събития. Той си спомня протестите от 1997-1998 г., които е гледал само по телевизията. Семейството му е подкрепяло промените, което понякога ги е правило обект на коментари.
Личният му живот също е белязан от интересни моменти. Запознава се със Златина, майката на дъщеря му, която е дъщеря на актьора Краси Ранков. Първата им среща е съпроводена с шеговитото предупреждение на баща ѝ:
„Той ме погледна и каза: ‘Имам пушка’“.
Въпреки разстоянието и първоначалните трудности, съдбата ги събира отново десет години по-късно. Врачански описва Златина като „много яка“ и признава, че трябва да е „достатъчно як, за да бъде до нея“.
