Какво яде българинът? НСИ отчете 166 яйца и 58 кг месо годишно на човек

По повод Световния ден на храните НСИ публикува данни, които показват, че средногодишно българинът консумира 166 яйца, 58 кг месо и 69 кг хляб. Проучванията сочат, че близо 90% от хората придават значение на здравословното хранене, като над 60% са променили режима си през последните години, най-често ограничавайки захарта. Въпреки положителната тенденция, само 5% от децата включват зеленчуци в закуската си.

Какво яде българинът? НСИ отчете 166 яйца и 58 кг месо годишно на човек
Време за четене: 2 мин. 16 октомври 2025

По повод Световния ден на храните Националният статистически институт (НСИ) публикува актуални данни за хранителните навици на българите. Те показват какво средно е консумирал един жител на страната през последната година, като очертават както основните групи храни, така и предизвикателствата пред здравословното хранене.

Световният ден на храната се отбелязва за първи път през 1981 г. по инициатива на Организацията по прехрана и земеделие на ООН (ФАО). България се присъединява към отбелязването през 2006 г. Тази година събитията се провеждат под темата „Ръка за ръка за по-добра храна и по-добро бъдеще“, призовавайки към по-устойчиви и балансирани системи.

Годишната консумация в цифри

Статистиката на НСИ показва, че годишно един човек в България консумира средно 166 броя яйца. Потреблението на месо и колбаси достига средно 58 кг на човек годишно. Основните въглехидрати остават силно застъпени – консумацията на хляб и тестени изделия е средно 69 кг на човек.

Млечните продукти също имат своето място в менюто. Средногодишно българинът консумира 28 кг кисело мляко и 20 литра прясно мляко. Традиционният фаворит – сиренето, е в размер на 12 кг, докато използваното олио достига 10 литра.

Въпреки значителното присъствие на животински продукти и тестени изделия, статистиката отчита и прием на растителни храни. Средногодишното меню на българина включва 76 кг зеленчуци и 60 кг плодове.

Промяна в нагласите и реални действия

Данните от различни проучвания показват, че българите стават все по-съзнателни относно храненето си. Близо 90% от българите отдават значение на здравословното хранене. Тази промяна в нагласите води и до реални действия: 60,6% от хората са променили хранителния си режим през последните 3-4 години. Най-често те ограничават захарта, докато ограничаването на месото и солта е по-малко изразено.

Проф. д-р Дарина Найденова от Национална Асоциация „Практическа диететика и интегративна медицина“ отбелязва, че макар интересът към здравословното хранене да е висок, все още съществуват много погрешни вярвания и митове, които пречат на правилния избор и здравословния начин на живот.

Децата и хранителните отпадъци

Проучване за хранителните навици на децата подчертава нуждата от подобряване на баланса в ранна възраст. В България 85,6% от децата закусват редовно, което е положителен навик. Тревожен е обаче фактът, че само 5% от децата включват зеленчуци в закуската си, което говори за дисбаланс в сутрешното меню.

Що се отнася до структурата на хранене, 63% от хората в България имат три или повече хранения през делничните дни, като този процент се покачва до 76% през уикендите.

В контекста на устойчивото хранене, Европейският съюз изчислява, че генерира около 130 кг хранителни отпадъци на човек годишно. Този факт поставя важен акцент върху необходимостта от намаляване на отпадъците и по-отговорно потребление, съответстващо на глобалните цели за по-добра храна и по-добро бъдеще.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *