Какво всъщност се крие зад двойната разлика на ГЕРБ-СДС и вота за тройна коалиция?

Последни социологически проучвания, проведени през септември от Изследователски център „Тренд“ по поръчка на „24 часа“, предоставят актуална картина на политическите нагласи в България. Данните потвърждават водещата позиция на ГЕРБ-СДС, но същевременно разкриват оспорвана битка за второто място и преобладаващ песимизъм сред населението.

Триъгълникът на властта - сградите на Министерския съвет, парламента и президентството СНИМКА: "24 ЧАСА"

Триъгълникът на властта - сградите на Министерския съвет, парламента и президентството СНИМКА: "24 ЧАСА"

Време за четене: 2 мин. 25 септември 2025

Последни социологически проучвания, проведени през септември от Изследователски център „Тренд“ по поръчка на „24 часа“, предоставят актуална картина на политическите нагласи в България. Данните потвърждават водещата позиция на ГЕРБ-СДС, но същевременно разкриват оспорвана битка за второто място и преобладаващ песимизъм сред населението.

Според проучването, ако избори се провеждаха днес, ГЕРБ-СДС биха запазили водещата си позиция с 26,4% подкрепа, което представлява двойна разлика спрямо второто място. Тази стабилна преднина показва устойчивост в електоралните нагласи към партията, въпреки общата динамика в политическия пейзаж.

В същото време, борбата за второто място е изключително оспорвана между три формации, чиито резултати са практически изравнени. „Възраждане“ получава 13,9% подкрепа, следвана от „ДПС-Ново начало“ с 13,5% и ПП-ДБ с 13,3%. Тази ситуация създава предпоставки за непредсказуемост и ожесточена конкуренция в случай на предсрочни избори. Сходни резултати показват и проучванията на „Мяра“ и „Маркет линкс“, които също отчитат близък вот между тези три политически сили.

Останалите политически формации се разпределят по следния начин: „БСП-Обединена левица“ е четвърта със 7,2%, МЕЧ – 6,5%, и ИТН с 5,7% подкрепа. На ръба на бариерата за влизане в Народното събрание е „Величие“ с 4,1%, докато АПС на Доган остава трайно под нея с 2,5%.

Изследването показва и нисък процент на изборна активност – малко под половината (48%) от анкетираните декларират, че биха упражнили правото си на глас при избори днес, което се равнява на около 2 милиона и 640 хиляди избиратели. Този показател подчертава предизвикателствата пред партиите да мотивират избирателите си.

Относно институциите, проучването не отчита сериозна динамика в оценките през септември. Народното събрание продължава да се ползва с традиционно ниско одобрение – едва 15% от българите изразяват положително отношение, докато 77% са с отрицателно. Положителните оценки за правителството са 23%, като отрицателните нарастват постепенно през последните няколко месеца, достигайки 66% през този месец. Президентската институция се ползва със сходни нива на положителна (43%) и отрицателна (44%) оценка.

Един от най-тревожните изводи от проучването е преобладаващият песимизъм сред българското население относно икономиката и личното благосъстояние. Само 18% от анкетираните вярват, че положението в страната ще се подобри през следващата година, докато 38% очакват влошаване – най-високият негативен дял от началото на годината. По отношение на личното благосъстояние, едва 17% са оптимисти, докато 31% предвиждат влошаване на своето положение. Тези данни отразяват дълбоко недоверие и тревога сред обществото за бъдещето.

Като цяло, електоралната картина остава сравнително статична, но с ясни тенденции – стабилна доминация на ГЕРБ-СДС, оспорвана битка за второ място и нарастващ песимизъм в обществените настроения по отношение на икономическото и социално развитие на страната.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *