Какво следва след оставката на кабинета „Желязков“: Конституция, протести и политически реакции
Оставката на кабинета „Желязков“ предизвика конституционни процедури и остри политически реакции. Експерти обясняват пътя до ново правителство, докато партиите си разменят обвинения и настояват за бързи избори.
Премиерът Росен Желязков официално подаде оставката на правителството, ден след мащабни антиправителствени протести в страната. Този акт предизвика вълна от политически реакции и повдигна въпроси относно бъдещето на управлението в България. Конституцията задължава Министерския съвет в оставка да продължи да изпълнява функциите си до сформирането на нов кабинет или назначаването на служебен такъв.
Според Стоил Моллов, експерт по конституционно право, процедурата по избиране на Министерски съвет започва с връчване на проучвателен мандат на най-голямата парламентарна група – ГЕРБ. Ако той е неуспешен, президентът връчва мандат на втората по големина група. При провал и на този опит, мандатът отива при парламентарна група, избрана от президента. Ако и трите мандата се провалят, президентът разпуска парламента, назначава служебен кабинет и насрочва нови избори в срок до два месеца.
Моллов коментира и т.нар. „Домова книга“, която представлява ограничаване на избора на президента за служебни министър-председатели. Той подчерта, че до „Домова книга“ се стига, ако Народното събрание е изчерпало възможностите си да избере Министерски съвет.
„В политическа и конституционна криза пребиваваме от години“, допълни Моллов.
Политическите реакции след оставката бяха силно поляризирани. От „Има такъв народ“ (ИТН) обвиниха опозицията, че е избрала хаоса. Станислав Балабанов от ИТН заяви:
„ИТН имаше две опции – да отидем на бързи избори преди месеци или да направим компромиси да има стабилност. Избрахме второто.“
Той подчерта, че „бащите на хаоса са Радостин Василев, Асен Василев, Ивайло Мирчев и Костадин Костадинов“. Тошко Йорданов от ИТН добави, че ответността за финансовото състояние на страната и евентуалните последици е на тези, които са предизвикали хаоса.
Делян Пеевски от ДПС-Ново начало осъди насилието по време на протестите.
„Това, което се случи вчера нормално ли е, да бъдат бити полицаи, да бъдат в болници – на предишния протест умря полицай, това ли е демокрацията“, попита Пеевски.
Той категорично заяви, че няма да има „Народен съд“ и че никой няма да вземе властта през улицата.
Лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов приветства оставката и призова за бързи избори в края на зимата или пролетта.
„Честито на българския народ! За това, че успяхме заедно на площада, без значение от идеологията и политическите пристрастия, да покажем на управляващите престъпници, че не могат повече да се гаврят с българския народ“, каза Костадинов.
От „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП–ДБ) също настояха за незабавна оставка и за честни избори. Ивайло Мирчев от ПП–ДБ заяви, че протестът е бил за „смяна на направление на България“ и край на корупционния стил. Той призова Росен Желязков да подаде оставка, дори преди гласуването на вота на недоверие. Божидар Божанов от ПП–ДБ отхвърли възможността за компромисен вариант, при който Борисов и Пеевски да отидат на заден план:
„Такива театри, те вече дори не са добри в тях. Няма как те да отидат на заден план.“
Радостин Василев от МЕЧ заяви, че правителството е било свалено от гражданското общество, а не от опозицията. Той изрази убеждение, че „правителство с Борисов и Пеевски не биха подкрепили и не биха участвали“, като настоя за изцяло машинно гласуване и бързи избори. Макар и да няма свързани вътрешни статии, всички тези събития са част от продължителна политическа криза в България, характеризираща се с нестабилност и чести избори.
