Какво следва при предсрочно прекратяване на президентските пълномощия: Анализ на конституционните хипотези

Конституционалистът Наталия Киселова разяснява процедурата при предсрочно прекратяване на президентските пълномощия. Председателят на парламента поема функциите на държавен глава, без задължителен двумесечен срок за нови избори. Процедурата е сложна и политически обусловена.

Какво следва при предсрочно прекратяване на президентските пълномощия: Анализ на конституционните хипотези
Време за четене: 2 мин. 18 януари 2026

Предсрочното прекратяване на пълномощията на президента и вицепрезидента е сложен конституционен казус, който повдига множество въпроси относно политическата стабилност и приемственост. Конституционалистът и бивш председател на Народното събрание Наталия Киселова разясни пред медии конституционната процедура при подобен сценарий.

Според Киселова, при такава хипотеза, председателят на парламента поема функциите на държавен глава. След това се насрочват нови президентски избори. Конституцията предвижда ясна последователност в тези случаи.

„Ако се прекратят предсрочно пълномощията на президента и вицепрезидента, председателят на Народното събрание изпълнява функциите на държавен глава и Народното събрание не е длъжно да насрочи избори за президент и вицепрезидент в двумесечен срок“, подчерта Киселова.

Тя припомни и своя по-ранна теза за потенциално съвместяване на няколко длъжности.

Преди две години ви казах, че е възможно в лицето на председателя на Народното събрание да бъдат съвместени три длъжности – изпълняващ функциите на президент, служебен министър-председател и председател на парламента. Това показва, че логиката на конституционната промяна е била водена от конкретни персони.

Този коментар акцентира върху политическия контекст зад конституционните промени.

При възникване на подобна ситуация, ключов въпрос е кой избор има предимство – президентски или парламентарни. Конституцията е предвидила последователност. Отлагането на избори за Народно събрание трябва да се реши след консултации с парламентарните групи. Народното събрание не е задължено да насрочи избори за президент в двумесечен срок.

Конституционният съд разяснява, че основанията за предсрочно прекратяване на пълномощията включват „държавна измяна“ и „нарушение на Конституцията“. Процедурата е политически инструмент, иницииран от Народното събрание, и завършва с решение на Конституционния съд. За целта са необходими 1/4 от народните представители да инициират обвинение, подкрепено от мнозинство, след което КС се произнася окончателно.

След прекратяване, председателят на НС изпълнява президентските функции. Няма задължителен двумесечен срок за насрочване на избори, което дава известна гъвкавост в кризисни ситуации. Експерти продължават да обсъждат тези срокове.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *