Какво остана от акциите: Анализ на масовата приватизация и обезценяването на активите
Масовата приватизация (1996–1997 г.) даде право на три милиона българи да придобият дялове с номинална стойност 25 000 лв., но години по-късно активите се обезцениха драстично до около 190 лв. Днес гражданите могат лесно да проверят състоянието на своите акции чрез сайта на Централния депозитар, използвайки ПИК на НАП или КЕП.
Масовата приватизация в България, осъществена в периода 1996 г. – 1997 г., беше ключов икономици процес, чрез който се приватизираха държавни предприятия посредством приватизационни бонове. Право да придобият дял получиха всички пълнолетни български граждани.
Участниците получиха бонова книжка с номинал от 25 000 лв., която по тогавашния курс се равняваше на около 350 долара. Процесът беше мащабен – участваха около три милиона граждани, а в процеса са приватизирани около 18% от собствеността в страната. Създадените приватизационни фондове получиха над 60 милиона акции, докато индивидуалните участници придобиха над 9 милиона акции.
Въпреки големия интерес и дългите опашки за придобиване на бонови книжки през 90-те, участия на много граждани по-късно доведе до сериозно разочарование. Причината е, че години по-късно стойността на придобитите активи във фондовете значително поевтиня. Номиналната стойност на една бонова книжка е била 25 000 лв., но поради обезценяване и тежките икономически условия, към 2017 г. средната стойност на тези активи е спаднала до едва 190 лв.
Приватизацията протече в изключително тежки икономически времена за България, както и за много от държавите, които се опитваха да се стабилизират след разпада на СИВ (Съвет за икономическа взаимопомощ). Тези условия, заедно с ограниченото участие на чуждестранни инвеститори, повлияха силно на резултатите и допринесоха за ниската последваща стойност на акциите.
Въпреки негативния финансов резултат за много граждани, приватизацията имаше и стабилизиращ ефект. Тя спомогна за стабилизиране на десетки предприятия у нас, които успяха да продължат да работят, като по този начин предотврати загубата на работни места. Този период е важен и за европейската интеграция – през 1999 г. България получи покана за начало на преговорите за присъединяване към Европейския съюз.
За разлика от 90-те години, когато хората чакаха на дълги опашки, днес достъпът до информация е улеснен чрез дигитализация. Днес информацията за притежаваните акции е лесно достъпна чрез сайта на Централния депозитар. Чрез използване на ПИК на НАП или КЕП (Квалифициран електронен подпис), всеки гражданин може да провери дали, къде и какви активи притежава от периода на масовата приватизация. Сайтът на Централния депозитар предоставя и отговори на често задавани въпроси по темата.
