Какво е „шум на храната“: Психолози изследват натрапчивите мисли за ядене

Психолози и специалисти по хранене насочват вниманието си към нов психологически феномен, известен като „шум на храната“ (food noise). Терминът описва състояние на постоянни и натрапчиви мисли за ядене, които често се възприемат като нежелани и изтощителни. Според данни на American Council on Science and Health (ACSH), това явление предизвиква сериозен психологически дискомфорт, включващ тревожност, чувство за вина и срам.

Изследователите посочват, че „шумът“ може да бъде провокиран от външни фактори като реклами или мирис на храна, но често се появява и без конкретен стимул. Феноменът първоначално става популярен в социалните мрежи, но вече е обект на сериозни научни изследвания. Специалисти като д-р Дейвид Б. Алисън от Университета в Индиана и Ануп Дхурандхар от Техническия университет на Тексас работят върху първата стандартизирана скала за измерване на неговия интензитет.

Шумът на храната: определение, измерване и бъдещи насоки за изследване

Проучването, публикувано в списание Nature, разкрива, че този психологически феномен не зависи от пола на индивида и не е пряко свързан с индекса на телесна маса. Това означава, че дори хора с нормално тегло могат да изпитват същите изтощителни мисли, които пречат на ежедневната им концентрация. Често тези състояния са свързани с различни модели на преяждане, които учените се опитват да класифицират.

Интересен аспект е влиянието на съвременните медикаменти. Наблюдава се, че при пациенти, приемащи GLP-1 рецепторни агонисти (използвани за диабет и затлъстяване), симптомите на „шума на храната“ значително отслабват. Учените предполагат, че лекарствата влияят директно върху мозъчните вериги, отговорни за възнаграждението, а не просто потискат физическия апетит. Тази вълна от нови терапии дори води до промени в ресторантьорския бизнес, където се появяват нови формати на менютата.

За справяне с проблема експертите препоръчват комбиниран подход. Освен евентуално медикаментозно лечение, ключови са когнитивно-поведенческите техники, избягването на рестриктивни диети и балансираното хранене. Клинично значение феноменът придобива тогава, когато мислите за храна започнат да нарушават нормалното функциониране на личността. Въпреки прогреса, учените уточняват, че изследванията са в ранен етап и предстои пълно научно утвърждаване на понятието.