Какво е „шум на храната“: Психолози изследват натрапчивите мисли за ядене

Понятието „шум на храната“ (food noise), с което се обозначават постоянни и натрапчиви мисли за ядене, привлича все по-силно вниманието на световната научна общност. Според публикация на American Council on Science and Health (ACSH), специалисти по хранене и психолози анализират това състояние като сериозен фактор за психологически дискомфорт. Терминът описва моменти, в които мислите за хранене стават нежелани и изтощителни, често съпроводени от тревожност, чувство за вина или срам.

Феноменът може да бъде провокиран както от външни фактори като реклами и миризми, така и от вътрешни сигнали като глад или строги диети. Учените подчертават, че „шумът“ придобива клинично значение, когато започне да пречи на концентрацията и ежедневното функциониране на индивида. Изследванията показват, че това явление не зависи пряко от индекса на телесна маса и се среща еднакво често при мъже и жени.

Експерти от Университета в Индиана и Техническия университет на Тексас, сред които д-р Дейвид Б. Алисън и Ануп Дхурандхар, разработиха първата стандартизирана скала за измерване на интензивността на тези мисли. Резултатите от тяхната работа са публикувани в престижното списание Nature. Научният интерес към темата се засили и след наблюдения, че симптомите на „шума на храната“ намаляват при пациенти, приемащи медикаменти от групата на GLP-1, използвани за лечение на диабет. Това предполага, че лекарствата влияят директно върху мозъчните вериги, отговарящи за възнаграждението.

Извън медикаментозното лечение, специалистите препоръчват когнитивно-поведенчески техники и избягване на рестриктивни режими. Важно е да разберем кога се преяжда най-лесно, за да идентифицираме тригерите на тези натрапчиви мисли. В САЩ явлението вече променя потребителските навици, като се появява дори нова мода в ресторантите с минипорции.

Допълнителен контекст в изследванията разкрива, че стомашно-чревният тракт влияе на производството на невротрансмитери, което директно се отразява на психическото здраве. Хаотичният ежедневен ритъм и постоянният дигитален шум от социалните мрежи допълнително усилват психологическия стрес. Свръхчувствителните хора са особено уязвими, тъй като показват повишена реактивност към хранителни стимули. Темпераментът на индивида също играе ключова роля в способността за управление на емоциите, свързани с храната.