Как шест млади певици разгневиха турското правителство и защо случаят им не е изолиран?

Много харесваната в Турция женска вокална група ‘Манифест’, формирана след кастинг през февруари, успя да завладее сърцата на младежите с простичките си текстове и ефектни танци. Издаденият през юли дебютен албум на групата беше популяризиран с успешно турне, завършило с концерт в Истанбул. Този концерт от 6 септември 2025 г. обаче се оказа повод прокуратурата да започне официално разследване срещу младите изпълнителки.

Обвиненията срещу групата, която е с възрастово ограничение 18+ за концертите си и разпродадени билети, са за ‘непристойни и неморални действия’ и ‘ексхибиционизъм’. Според властите тяхното шоу ‘накърнявало и обиждало чувствата на нравственост и моралните представи на обществото’, освен това оказвало лошо влияние върху децата и младежите. Разследването включва забрана за пътуване на членовете на групата и забрана за разпространение на видеозаписи от концерта в Турция, с аргумента за ‘защита на националната сигурност и обществения ред’.

Атаките срещу жените в изкуството са целенасочени. В кампанията срещу ‘Манифест’ незабавно се включи и главният съветник на президента Ердоган – Октай Сарал. Той нарече членките на групата ‘неморални, безсрамни, подобни на демони същества’ и поиска правни стъпки, за да бъдат възпрени от ‘следващи сходни ексхибиционистични действия’. След разпита групата подчерта в декларация, че поема отговорността си за шоуто, но отрече да е имала намерения да уязвява когото и да било. Засега момичетата ще трябва да се откажат от мечтата си да представят Турция по света.

Случаят с ‘Манифест’ не е изолиран. Напоследък все повече представителки на сферата на изкуството попадат на вниманието на турското правосъдие. Поп певицата Сезен Аксу стана обект на атаки заради своя стара песен, чийто текст накърнявал религиозните чувства. Друга известна музикантка – Гюлшен – пък беше арестувана заради разказан от сцената виц за религиозните училища. В ареста под различни предлози са и други представителки на изкуството – например защото участвали в опита за военен преврат или пък подкрепяли проституцията и подстрекавали към престъпления.

Феноменът не е нов. От излизането на Турция от Истанбулската конвенция през 2021 година насам натискът спрямо жените расте неимоверно. Първо преследванията бяха насочени срещу жени политици, учени и активистки, последваха журналистките и адвокатките, а в последните години репресиите все повече удрят изкуството.

Подходът често е един и същ: първо близките до правителството коментатори пишат критични статии, след това стари интервюта или откъси от творби се вадят от контекста и се разпространяват в социалните медии. В крайна сметка се активизират близки до управляващите групи и ислямистки братства – призовават властите да действат, докато полицията задържи набелязаната личност.

Берин Сьонмез, историчка и убедена феминистка, е сигурна, че става дума за ясен план. Според нея в последните десет години Партията на справедливостта и развитието (ПСР) е превърнала религията в основа на своето управление, за да гарантира властта си. Страната се намира във фаза, в която религията не е база за политиката, но постоянно се използва за политически цели.

‘Службата по вероизповеданията Дианет играе решаваща роля в това отношение’, подчертава Сьонмез. Чрез нейните петъчни проповеди правителството всяка седмица разпространява становища, които трябва да оформят обществото според неговите представи. Сьонмез е направила анализ на проповедите от последната година и е констатирала, че 30% от текстовете се занимават с жените, семейството и децата, други 30% – със сексуалната ориентация, представяна като ‘отклонение от човешката природа’ и ‘резултат от глобалната пропаганда’.

В знак на протест срещу една августовска проповед на Дианет за забулването на жените вярващата Сьонмез хвърли забрадката си. Според нея развитието е тревожно, тъй като Дианет всеки петък целенасочено агитира милиони мъже в страната от своите над 90 000 джамии. Чрез проповедите правителството един вид призовава мъжете да потискат жените и да укрепват мъжкото господство. Наблюдателите са на мнението, че ефектът вече е факт. Малко след въпросната проповед стана известно за случай, при който лекар върнал млада пациентка, понеже се явила с гол корем в болницата.

Според Сьонмез потискането на жените е част от по-голям план на правителството да накара цялата опозиция да мълчи и да стабилизира собствената си колебаеща се база чрез засилен религиозен натиск и юридически пречки пред инакомислещите. Атаката срещу групата ‘Манифест’ е пореден сигнал към жените, които отказват да се огънат пред правителството. Макар на преден план да са фриволните облекла и танците на момичетата, за Сьонмез решаващото е, че те скандират в песните си лозунги на опозицията като ‘Право, закон и справедливост’. Но прокуратурата свежда целенасочено обвиненията до непристойността, неморалността и ексхибиционизма – за да сплаши и дискредитира жените. Тяхната политическа позиция се игнорира, дебатът се свежда само до телата им, срама и морала.

ПСР от години твърди, че жените, особено консервативните и вярващите, са свободни и всички врати пред тях са широко отворени – от образованието до политиката. Сьонмез обаче е на друго мнение. Дори част от жените да е постигнала напредък в редица области, това е само привидно. Принципно в ерата на ПСР жените са изтласкани на заден план и нямат почти никакво влияние върху политиката. Те могат да съществуват само като непоколебими поддръжнички на правителствената политика.