Как „Обирът на века“ в Лувъра разкри сериозни пропуски в сигурността и предизвика одит
Дръзкият обир в Лувъра, извършен за по-малко от седем минути, разкрива сериозни пропуски в сигурността, включително неработещи камери и недостатъчно финансиране. Крадците проникват с камион и ъглошлайф, открадвайки бижута за 88 млн. евро, което предизвика одит на мерките за сигурност в цяла Франция. Експертите предупреждават, че черният пазар за културни ценности е третият най-печеливш в света.
Снимка: БТА
Светът стана публика на криминален филм, след като най-големият музей в света – Лувърът, преживя дръзък обир, наречен още „обирът на века“. Рано сутринта на 19 октомври крадци успяха да проникнат в Галерията на Аполон, част от сградата още от времето на „Краля Слънце“, и да откраднат безценни бижута от френската корона.
Сценарият на престъплението изглежда необичайно прост. Неделната сутрин, половин час след отварянето на музея, камион се приближава до страничен прозорец. Крадците използват товарен асансьор, за да стигнат до прозореца. За преминаващите сцената е изглеждала нормално, тъй като наблизо е имало строеж. По-късно става ясно, че камионът е откраднат.
„Първата ми реакция беше изненада – изненада от привидната простота на този обир, извършен от престъпници, които пристигат в неделя сутрин на оживено място и спират камиона в забранена за паркиране зона.“
— Софиан Абубекер, председател на Съюза на професиите в сферата на сигурността
В 9:34 часа опитните крадци се качват до прозореца на Лувъра. Оказва се, че това е първият и най-сериозен проблем: външната камера на музея е била насочена в обратната посока, като не покрива нито прозореца, нито балкона. Докато служителите посрещат туристите, извършителите чупят стъклото, включвайки алармите. Влезли в музея, с помощта на ъглошлайф те разбиват уж издръжливите витрини.
Обирът е извършен само за 3 минути и 52 секунди. Крадците грабват 9 бижута, сред които колието на императрица Мария-Луиза, което съдържа 32 изумруда и 1138 диаманта. Обирджиите обаче изпускат най-значимото: короната на императрица Евгения, която е намерена повредена наблизо и ще бъде реставрирана. В бързината те оставят ръкавица, уоки-токи и жълтата жилетка, с която един от тях се е представял за строителен работник.
„Служителите са реагирали в съответствие с протокола. Тоест при всяка атака или агресия, каквото и да се случи, най-важният приоритет не е опазването на ценностите, а осигуряването на безопасността на хората – посетителите и служителите, които се намират на място. Охраната е действала според установените процедури, като са евакуирали публиката.“
— Софиан Абубекер
Последствия и пропуски в сигурността
След като четиримата извършители побягват на мощни мотори, над 60 следователи са мобилизирани по разследването. Реакцията на френското правителство е остра. Министърът на културата Рашида Дати определи случилото се като рана за всички. Веднага след обира, на 20 октомври 2025 г., министърът на вътрешните работи Лоран Нунес нареди одит на мерките за сигурност във всички културни институции.
„Това, което се случи в неделя в музея Лувър, е рана – и тя е рана за всички нас. Защо? Защото музеят Лувър е много повече от най-големия музей в света. Той е витрината на френската култура и на нашето общо наследство.“
— Рашида Дати, министър на културата на Франция
Директорката на Лувъра, Лоранс де Кар, определи грабежа като „провал“ и настоя за полицейско звено в музея. Според предварителния доклад на френската сметна палата, бюджетът за сигурност е бил недостатъчен, а близо една трета от залите в крилото „Аполон“ са без видеонаблюдение. Френското законодателство ограничава въоръжената охрана, мярка, която експертите по сигурността критикуват.
Професорът по криминология Ален Бауер настоява за цялостен преглед на системата, като призовава за повече внимание към основните принципи на сигурност, включващи периметърна защита и зониране, а не разчитане единствено на технологии.
„Трябва да спрем с технологичния фетишизъм – да вярваме, че едино устройство може само по себе си да реши проблема. Нужно е ново разбиране за сигурността – включващо периферна защита, периметров контрол и зониране. Това е основата.“
— проф. Ален Бауер, Национален институт за изкуства и занаяти
Съдбата на бижутата и черният пазар
Междувременно обирът предизвика огромен медиен фурор и стана интернет сензация, като потребителите в социалните мрежи осмиваха лекотата на проникване. Създателят на приложението Телеграм, Павел Дуров, изрази готовност да откупи откраднатите бижута, за да ги върне на властите, като същевременно отправи критика към френските власти, че се занимават с въображаеми заплахи, вместо да решават реалните проблеми.
Специалистите са единодушни: бижутата трудно могат да бъдат продадени в познатия си вид. Бижутата от френската корона са оценени на 88 милиона евро, но при нарушаване на цялостната им форма, стойността им драстично пада. Мария-Луиза Маринова, специалист по скъпоценни камъни, отбелязва, че специфичните шлифовки от XIX век правят камъните разпознаваеми, дори ако бъдат демонтирани.
„Към днешна дата, в тяхната цялост, бижутата са оценени на 88 милиона евро. Но, в момента в който, има някакво посегателство, бих казала, над бижутата и нарушаване на тяхната цялостна форма, тези стойности драстично падат.“
— Мария-Луиза Маринова, специалист по скъпоценни камъни
Този инцидент отново поставя в светлината на прожекторите проблема с трафика на културни ценности. Според ЮНЕСКО, черният пазар за откраднати културни ценности е третият по печалба в света, с годишен оборот около 9 милиарда долара. Подобни кражби не са прецедент; през 2019 г. безценни бижута изчезнаха от Зеления трезор в Дрезден, а през 1911 г. от Лувъра беше открадната „Мона Лиза“.
В отговор на масовия туризъм и нуждите от по-висока сигурност, Лувърът планира реновация, наречена „Нов Ренесанс за Лувъра“, която ще се осъществи между 2026 и 2031 г. Целта е адаптация на историческия музей към модерните стандарти за сигурност и посрещане на огромния поток от посетители.
