Как Италия излезе от политическата кочина и защо се върна обратно

Българската демокрация често се определя като имитационна. Тя не се ражда на национална почва. Тя копира чужд опит. Политическата ни система страда от тежка криза. Този процес продължава вече пет години. В такива моменти е полезно да си сверим часовника със западните експерти. Техният опит е модел за нашето развитие. Професор Федериго Арджентиери коментира ситуацията в Италия. Той е политолог в Американския университет в Рим. Неговите идеи са интересни за българския контекст. Арджентиери анализира управлението на премиерката Мелони. Тя наскоро претърпя неуспех с референдум за съдебната система. Журналистическият въпрос е дали тя ще предложи нова избирателна реформа.

Професорът си спомня за един особен период. Той го нарича „брилянтен момент“. Става дума за събитията от 1993 година.

“Това би било възможно при консенсус за такава реформа, какъвто имаше през 1993 г. Това беше брилянтен момент, защото последваха повече от 10 години рационална политика… След това обаче всичко се разпадна. Приет беше много глупав избирателен закон. И нещата пак станаха хаотични…”

Този цитат разкрива същността на политическия проблем. Българите също търсят своя брилянтен момент. Но професорът често заобикаля конкретиката. Той не обяснява същността на тази система. Не казва и защо тя е била толкова успешна. Липсата на подробности е проблем за българския слушател. Нашата криза прилича на италианската от миналото. Ние страдаме от абсолютно същото заболяване. Но рецептата за лечението остава скрита.

През 1993 г. Италия се отказа от партийно-листовата избирателна система. Преди това правителствата в Рим се сменяха на всеки 10 месеца. Корупцията беше обхванала целия политически елит. Партийната система буквално подари държавата на мафията. Решението беше намерено в мажоритарния елемент. Италия въведе смесена избирателна система. При нея 75 на сто от депутатите се избираха мажоритарно в едномандатни райони. Това беше лекарството срещу корупцията и хаоса. Консенсусът тогава не дойде от политическите партии. Той беше наложен директно от италианския народ. На референдум през 1993 г. 82,7 на сто от италианците поискаха мажоритарен вот. Политиците бяха принудени да се съобразят с волята на избирателите. Те запазиха само 25 на сто от мандатите за партийни листи.

Този период донесе на страната над десет години рационална политика. Италия най-после излезе на чист въздух. Но през 2005 година ситуацията се промени драстично. Силвио Берлускони наложи нов избирателен закон без никакъв референдум. Той стана известен в историята като Porcellum или „свински закон“. Законът „Porcellum“ върна старата партийно-листова система с допълнителен бонус за победителя. Целта беше изкуствено мнозинство и стабилност в съюз с определени кръгове. Резултатът беше пълна катастрофа. Политическата криза се завърна веднага. Италия започна да прави неразумни отстъпки пред Брюксел. Страната бързо изпадна в тежка дългова криза. Тя стана част от обидната група на „прасетата“ (PIGS). Кочината се завърна с пълна сила.

Западните експерти често елегантно заобикалят тези факти. Те не лъжат директно своите слушатели. Те просто не казват цялата истина за причините. Българските експерти обаче действат много по-грубо. Те твърдят, че сегашната система няма никаква алтернатива. Най-желязното табу в българската политика остава мажоритарният избор. Професор Арджентиери принадлежи към определена международна общност. Това са защитници на глобализацията и европейските ценности. За тях партийните листи са задължителен инструмент. Тази система отчуждава националните елити от техните избиратели. Така елитите стават лесни за външно управление и подчинение.

В държавата настъпва хаос, но външните центрове са доволни. Експертите имат и друга важна функция. Те обявяват всички евроскептични партии за „неофашисти“. В интервюто професорът използва точно този етикет. Той го постави на Мелони, Орбан, Льо Пен и Найджъл Фараж. Тайната на Орбан плаши тези среди. Но тези политици не са антидемократи. Те не са милитаристи и не проповядват насилие. Неофашизмът изглежда е термин за истинската демокрация. Но само когато тя се гледа през очите на Брюксел.

Италия сменяше правителствата си средно на всеки 10 месеца преди реформата от 1993 г. Идеята на Мелони за нова реформа също е спорна. Тя дори изглежда по-лоша от закона на Берлускони. Но мажоритарният вот доказано разчиства корупцията. Това е единственият изход от политическата кочина. България има нужда от своя „брилянтен момент“. Мажоритарната система е вратата към промяната. Тя трябва да бъде отворена възможно най-скоро.