Как да бъде сломен боклукчийският картел: Общината да чисти сама, както е в Мюнхен и Виена
Кризата със сметоизвозването в София ескалира, след като кметът Васил Терзиев отказа да плаща „неприемливо високата“ цена от 420 лв. на тон, наричайки я изнудване. Анализът показва, че общината може да спести стотици милиони левове годишно, ако поеме почистването сама, следвайки модела на Мюнхен, Виена и Копенхаген. Единственият начин за справяне с картелното господство е дейността да стане изцяло общинска, като се премахнат посредниците и партийните ренти.
Доброволци помагат да се събере боклукът в Красна поляна. СНИМКА ГЕОРГИ КЮРПАНОВ
София се изправя пред нова мащабна криза със сметоизвозването, която отново поставя въпроса за господството на частните фирми. От 4 октомври 2025 г. около 400 000 жители на столичните райони „Люлин“ и „Красно село“ остават без услуги по сметоизвозване. Причината е изтичане на договорите и неуспешни обществени поръчки.
Кметът Васил Терзиев отказва да подпише удължаване на договорите с почистващите фирми при предложената цена от 420 лв. на тон отпадък. Той определя тази сума като неприемливо висока и форма на изнудване. В резултат Столичната община ще опита временно да поеме дейността със собствени сили, но боклукът ще се извозва по-рядко от обичайното.
Тази ситуация насочва вниманието към неумолимата тенденция на поскъпване на услугата. През 2006 г. прибирането на отпадъците в София е струвало 40 милиона лева годишно. Днес по план бюджетът вече достига 302 милиона лева, като има вероятност планът да бъде преизпълнен и догодина разходите да нараснат до 500-600 милиона лева.
На този фон, анализ на софтуерен специалист показва, че почистването би трябвало да струва едва 74 милиона лева годишно. Отделно от това е необходим еднократен разход от 58 милиона лева за закупуване на боклукчийски камиони от най-висок клас, които могат да се използват 15 години. Ако общината поеме дейността, може да спести 228 милиона лева само от бюджета за тази година, а през следващите години спестените средства да достигнат 300-400 милиона лева.
Въпреки че счетоводно това изглежда напълно реално, политическата реалност е друга. Парите за боклука често не отиват за самото почистване, а се разпределят за партийни ренти, персонални поощрения на общинари и кметове, и дори за закупуване на скъпи автомобили – т.нар. „ламборгинита“.
Съществуват съмнения за корупционни схеми и неправомерно изразходване на десетки милиони левове, които не се използват по предназначение. Столичният инспекторат също счита, че натрупаните количества отпадъци не могат да се обяснят само с технически проблеми по повредени контейнери и камиони, както твърдят почистващите фирми.
Единственото устойчиво решение на проблема е общината сама да поеме прибирането на отпадъците – със своя фирма, свои камиони и свои работници. Това не представлява връщане към комунизма, а е челен опит в най-развитите капиталистически страни. В градове като Берлин, Хамбург и Мюнхен почистването е изцяло общинска дейност. Подобна е практиката също във Виена, Копенхаген, Любляна и Талин.
Възприемането на този модел позволява на общината да плаща дори два пъти по-големи заплати на боклукчиите и въпреки това да спестява стотици милиони левове. Човек може да си спомни и по-старото време, когато София е била много по-чист град – през 50-те, 60-те и 70-те години на миналия век улиците са се измивали всяка нощ с мощни маркучи, когато чистенето се е извършвало от общината.
Според икономическия анализ, най-неефективното харчене е, когато се харчат чужди пари за чужди нужди. Точно това прави общината – взема пари от гражданите и ги предоставя на частните фирми, които ги използват за натрупване на капитал и партийни нужди. Смяната на подхода е критична за преодоляването на алчната инерция и решаването на проблема с боклука в София.
