Как България влезе в „Тръмп“ ЕООД: Тайният пакт за Газа и лобирането зад кулисите

Присъединяването на България към Съвета за мир на Доналд Тръмп се превърна в една от най-загадъчните външнополитически маневри на кабинета в оставка. Решението беше взето мълниеносно и в пълна тайна, оставяйки след себе си въпроси за легитимността и конституционосъобразността на акта. Всичко започва на 18 януари 2025 г., когато в посолството ни във Вашингтон пристига лична покана от Тръмп до президента Румен Радев. Докато Радев отказва заради подадената си оставка, премиерът Росен Желязков действа светкавично.

Подписът под хартата в Давос бе положен на 22 януари, като Желязков се озова на една маса с Тръмп и азербайджанския президент Илхам Алиев. Министерският съвет е гласувал решението „на подпис“, което позволява заобикаляне на пълния състав на кабинета. Паралелно с това, решението остана скрито от публичната информационна система, като бе класифицирано като секретно, въпреки че самата харта е публичен документ.

На нас това посолство ни е важно!

Зад това бързане стоят сериозни лобистки интереси. Според източници, натискът е дошъл по две линии. Първата е на Николай Младенов, който е убеждавал ГЕРБ в ползите от инициативата. Втората линия е директно от американското посолство, като е загатнато, че подкрепата за Тръмп може да доведе до падане на визите за български граждани. България се присъедини към Съвета за мир заедно с още 18 държави, като Николай Младенов бе назначен за върховен представител за Газа в структурата.

Съветът за мир обаче прилича повече на корпоративна структура, отколкото на дипломатически орган. Тръмп действа като мажоритарен акционер, който може да „уволнява“ членове на борда. Финансирането е обвързано с тежестта на гласа – дарение от 1 милиард долара осигурява постоянно членство. Това е причината повечето страни от ЕС да откажат участие, опасявайки се от подкопаване на международното право и загуба на суверенитет.

Критиците в България, сред които и партията „Да, България“, определят акта като противоконституционен. Те твърдят, че подобни договори трябва да преминат през сериозен контрол и ратификация от парламента. Според конституционалисти, ако договорът влезе в сила, той би имал предимство пред вътрешното законодателство, което изисква предварителен контрол от Конституционния съд. Съветът за мир на Тръмп остава спорен проект, който третира Газа не като хуманитарна зона, а като терен за мащабни инвестиции и строителство на „Ривиера“ върху руините.

Въпреки че правителството обеща ратификация, външният министър Георг Георгиев по-късно даде заден ход, оставяйки горещия картоф за следващия парламент. Така България остава в странната позиция на държава, подписала ангажимент към частна международна организация, без да е ясно какви ще бъдат реалните политически и финансови последици от това членство.