Как България получи като „коледен подарък“ 44 късчета от архива на Александър I Батенберг
България получи уникално дарение от 44 архивни единици на Александър I Батенберг. Ценните документи и лични вещи на първия български княз вече са в София и поставят началото на негов личен фонд в Държавна агенция „Архиви“.
От ляво на дясно: доц. д-р Михаил Груев, председател на ДА “Архиви”, Десислава Найденова-Господинова, посланик на България в Австрия, Михаел Грьолер и Румяна Конева, директор на БКИ “Дом Витгенщайн”. Част от ценните лични документи и притежания на първия български княз. СНИМКА: БКИ “ДОМ ВИТГЕНЩАЙН”
България официално постави началото на собствен фонд за своя първи княз благодарение на изключително дарение от наследниците на фамилията Хартенау-Батенберг. През ноември 2025 г. архивът на княз Александър I Батенберг пристигна в София с дипломатическа поща, финализирайки един процес, започнал като случаен разговор във Виена. Основна фигура в тази родолюбива мисия е проф. Румяна Конева, директор на Българския културен институт „Дом Витгенщайн“.
Дарението е направено от Михаел Грьолер, съпруг на една от наследничките на фамилията. То включва 44 архивни единици, сред които личният печат на княза, фотографии със съпругата му графиня Хартенау и уникални кадри от Руско-турската война. Проф. Конева споделя за началото на това познанство:
Моето запознанство с г-н Михаел Грьолер се осъществи през 2019 г. Тогава по инициатива на министерството на културата се закупи на аукцион масленият портрет на Александър I Батенберг. Впечатли ме с аристократизма си и с топлината, с която говори за България.
В края на миналата година Грьолер изненадва професорката с обаждане, в което съобщава за решението си да дари семейния архив напълно безвъзмездно. Историческата стойност на тези документи е неизмерима, тъй като те са част от личните вещи, които князът взема със себе си при напускането на България след абдикацията.
Към ценната колекция се добавят и нови открития. Държавна агенция „Архиви“ получи дигитални копия на допълнителни документи от Националния архив на Румъния, които хвърлят нова светлина върху регионалните отношения през XIX век. Паралелно с това фондация „Културна Революция“ успя да откупи оригинален призив от княза към българския народ, носещ официалния печат на царския дворец.
Проф. Конева подчертава значимостта на тези „парчета история“ за националното ни самочувствие:
Архивите са с изключителна емоционална стойност и историческа натовареност. Досега нямахме в Държавния архив фонд на Александър Батенберг. Това е събитие за нашата историческа наука и за културната памет на България.
Новите постъпления включват и неизвестни кадри на Българското опълчение, както и кореспонденция със знакови политически фигури като Стефан Стамболов и Петър Славков. Тези документи позволяват на изследователите да анализират по-дълбоко епохата на Съединението и Сръбско-българската война – моменти, в които българският дух е бил най-силен.
Работата на проф. Конева не се ограничава само до архива на Батенберг. Тя е в основата на поставянето на паметна плоча на проф. Иван Шишманов във Фрайбург, след като открива в университетските архиви, че той е бил първият славист там. Нейната дейност в „Дом Витгенщайн“ превръща института в център за обмен на култури в сърцето на Европа.
Българската държава планира голяма изложба и научна конференция, веднага щом специалистите от ДА „Архиви“ приключат с обработката на новите постъпления. Според председателя на агенцията доц. Михаил Груев, тези находки са фундамент за бъдещи исторически прочити на Третото българско царство.
Европа трябва да бъде не само един съюз на интересите, а най-вече на сърцата и душите.
Тази мисъл на Иван Шишманов, цитирана от проф. Конева, обобщава смисъла на подобни дарения – те свързват миналото с настоящето и ни напомнят за времената, в които „българското чудо“ е било реалност, призната от целия свят.
