Кафявата мечка губи страх от човека: Експерти търсят баланса с ежегоден мониторинг
Експерти от ИАОС започнаха ежегодния мониторинг на кафявата мечка, чиято популация се оценява на около 400 индивида у нас. Зачестилите срещи с най-едрия хищник се дължат основно на търсенето на храна и загубата на страх от човека, провокирана от нерегламентираните сметища. Мониторингът, който се провежда от 2009 г., използва модерни техники като фотокапани, за да установи тенденциите в разпространението и числеността на строго защитения вид.
Снимка: илюстративна
Кафявата мечка – най-едрият хищник в България и строго защитен вид по Закона за биологичното разнообразие – все по-често слиза до населени места. Жители в близост до планините сигнализират за неочаквани срещи, които често предизвикват страх и водят до щети върху селскостопанско имущество и домашни животни. На този фон експерти от Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) към МОСВ стартираха ежегодния мониторинг на вида, за да установят дали поведението се дължи на свръхпопулация или на нарушен екологичен баланс.
Основната причина за зачестилите слизания на мечките е търсенето на храна. Според експерти, това не означава непременно увеличаване на популацията, а по-скоро изтъняване на границата между човека и дивата природа. Кафявата мечка обитава Рила, Пирин, Родопите и Стара планина, като тези райони, заедно с Витоша, са основните места на концентрация, докато по-ниските планини служат за миграционни коридори.
„Да, последните години зачестиха случаите при които мечките все по-често слизат до населени места. Една от причините е, че за съжаление те губят страх от присъствието на хора. Причината затова отново е храната. Нерегламентираните сметища за тях са много добри места на които мечките се хранят, защото там намират изхвърлени хранителни отпадъци с които те се хранат. Съответно те губят лека полека страх от човека.“
— Радослав Станчев, експерт по биоразнообразие в ИАОС
За да следят популацията, експертите от МОСВ и ИАОС провеждат национален мониторинг вече 16 години. Този годишен мониторинг, който през 2025 г. отново включва обход на основните територии, има за цел да установи тенденциите в разпространението, присъствието и числеността на кафявата мечка в България. Първият мониторинг е направен през 2009 г., а от десет години насам той се провежда едновременно в рамките на една седмица в цялата страна.
Екипите обхождат планините Западни Родопи, Рила, Пирин, Витоша и Средна Стара планина, като записват следи от лапи, екскременти, хранителни и маркировъчни знаци. Всяка находка влиза в националната база данни. Освен това, за наблюдение се използва и модерна техника. В Западните Родопи, например, на територията на три държавни ловни стопанства – „Кормисош“, „Извора“ и „Чепино“ – бяха поставени 14 фотокапана, които се следят денонощно в продължение на месец. Чрез тях експертите получават ценна информация за живота и поведението на мечките, без да ги притесняват.
„Мечките са много изобретателни и много умни животни. Някой път успяват, макар и колегите да се опитват да поставят храната в добре опазвани и заградени пространства, те да ги достигат, включително и така наречения боклер, който мечката го търкулва, за да може да се изпусне царевица. Когато знаят, че някъде има храна правят всички възможно за да се, есенно време, когато трябва да натрупат запаси, да намерят тази храна.“
— Радослав Станчев
Според последни данни от Изпълнителна агенция по околна среда, популацията на мечките у нас е оценена на около 400 индивида. Макар и стабилна, тази популация все по-често навлиза в човешките територии. За да се избегнат конфликти, експертите дават ясни препоръки за среда в природата.
„При среща с мечка, ако искаш човек да не среща мечка и въобще да бъде в безопасност, когато той се намира в природата трябва да даде ясен знак на дивите животни, че се намира на тяхна територия. Тоест, той трябва да е достатъчно шумен по някакъв начин, за да могат те да се отдалечат от него. Нито едно животно не иска да среща по пътя си човек, защото го възприема за пряка опасност. Когато има такава среща, препоръката на мои колеги специалисти е човек да не извършва никога резки движения, за да не предизвиква нейният страх и съответно да предприеме някакви нападателни.“
— Радослав Станчев
При среща с мечка е важно да се запази спокойствие и бавно да се отдалечите, като никога не трябва да се извършват резки движения. Ако срещата се случи в населено място, гражданите трябва незабавно да подадат сигнал към 112. Мониторингът на кафявата мечка е ключово усилие за съхраняване на баланса и за по-добро разбиране на този важен обитател на българските планини.
