Кабинетът на Себастиен Льокорню оцеля след поредни вотове на недоверие във Франция

Френското правителство успешно преодоля два нови вота на недоверие в Националното събрание. Депутатите атакуваха кабинета заради решението му да прокара разходната част на бюджета за 2026 г., без да подлага текста на финално гласуване в залата. Това е поредният епизод от политическата нестабилност в Париж, след като френското правителство оцеля след два вота на недоверие и през миналата седмица.

Първото искане за оставка бе внесено от лявата коалиция, водена от „Непокорена Франция“, Зелените и комунистите. То събра подкрепата на 267 народни представители, което се оказа недостатъчно спрямо необходимия праг от 289 гласа. Вторият вот, иницииран от крайната десница, получи едва 140 гласа подкрепа. Лидерът на „Национален сбор“ Марин Льо Пен отправи остри критики към управляващите по време на дебатите.

Не си мислете, че никой не ви наблюдава. Френският народ ви вижда и ще ви накара да си платите за това на урните.

Премиерът Себастиен Льокорню защити стратегията си, като подчерта, че бюджетният дефицит ще бъде ограничен до 5% от БВП. Тази стойност е по-ниска от отчетените 5,4% през 2025 г., макар все още да надвишава критериите на Европейския съюз. Правителството на Еманюел Макрон е принудено да заобикаля парламента, тъй като нито една политическа сила не разполага с пълно мнозинство в долната камара.

Новите развития показват, че законопроектът сега се насочва към Сената. След разглеждането му в горната камара, документът ще се върне отново в Националното събрание за окончателно приемане. Очаква се Льокорню отново да се позове на член 49.3 от Конституцията, за да финализира процедурата. Този ход вероятно ще провокира нова вълна от вотове на недоверие в началото на следващата година.

Въпреки напрежението, премиерът изрази увереност, че рискът от разпускане на парламента и предсрочни избори е намалял. Кабинетът предвижда целият бюджет да бъде окончателно приет до първата половина на февруари 2026 г. Льокорню промени подхода си спрямо предходната година, избирайки по-директна конфронтация с опозицията, за да избегне пълна законодателна блокада.