Йотова: Новият бюджет на ЕС за 2028-2034 е най-рисковият, България няма позиция

Вицепрезидентът Илияна Йотова определи предложения от Европейската комисия бюджет на ЕС за 2028-2034 г. като „най-рисковия“ за следващите седем години. Тя подчерта, че България трябва да има ясна позиция относно новата философия и разпределение на средствата, но такъв разговор липсва в страната. Йотова направи тези изявления по време на публична дискусия „България и новият европейски бюджет 2028 – 2034: цели и възможности“, организирана от Делегацията на българските социалисти в Европейския парламент.

Предложението на Европейската комисия от 16 юли 2025 г. е за бюджет от почти 2 трилиона евро, което представлява увеличение със 700-800 милиарда евро спрямо предходния период. Този бюджет предвижда значително по-високи разходи за отбрана, научни изследвания, миграция и развитие на депресирани региони. За отбрана са заделени до 131 млрд. евро, което е значителен скок от предишните 25,5 млрд. евро.

Илияна Йотова заяви, че новите приоритети отразяват тежката реалност пред Европа.

„Европа е изправена пред матрица от кръстопътища, поставящи под въпрос ролята ѝ както на международната сцена, така и в очите на гражданите и ѝ. В тази реалност всеки ход ще има дългосрочни последствия“

, подчерта вицепрезидентът. Тя отбеляза загубата на вековната титла на Европа като хегемон в научните изследвания и иновациите, където изостава от САЩ. Бъдещата конкурентоспособност и стратегическа автономия на Европа зависят от инвестиции в наука, технологии, сигурност и реална икономическа интеграция.

Новата Многогодишна финансова рамка предлага държавите членки да изготвят единен Национален и регионален план за партньорство. Този план ще замени четиринадесетте досегашни отделни програми.

„Този подход рискува да изключи регионите от диктуването на приоритети и очевидно подкопава териториалното измерение на политиката на сближаване“

, предупреди Йотова. Тя обясни, че различните програми ще се конкурират, намалявайки дела на финансиране за истински цели на сближаване и регионално развитие.

Вицепрезидентът сподели, че редица европейски правителства критикуват предложения бюджет. Предложението за сливане на фондовете за Общата селскостопанска политика и кохезионните фондове е подложено на особено силна критика, включително от селскостопанския сектор. Това сливане може да се отрази негативно на регионалното развитие на Европа.

Йотова акцентира и върху предложението за обвързване на получаването на средства от ЕС със спазване на върховенството на закона. Тя подчерта рисковете от такъв подход.

„Подходът третира върховенството на закона не като основополагащ нормативен идеал, а като едноизмерен критерий, обвързан с бюджетните проблеми на ЕС“

, посочи вицепрезидентът. Тя изтъкна рисковете от подкопаване на доверието в европейския проект.

„Военната сила и индустриалната конкурентоспособност са от огромно значение, но те не могат да компенсират социалната фрагментация и регионалното неравенство. Съюз, който днес изоставя своите териториални и социални основи в името на неотложността, е съюз, който избира пътя към нестабилност“

, подчерта Илияна Йотова.

Европейската комисия аргументира увеличението на бюджета с необходимостта от справяне с дългосрочни геополитически и икономически предизвикателства като сигурност, миграция, климатични промени и конкурентоспособност. Предвидени са 100 млрд. евро за подкрепа на Украйна в периода 2028-2034 г. с гъвкав механизъм. Председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен подчерта, че новият бюджет е най-големият в историята на ЕС, включващ 52 целеви програми. Комисията планира да въведе нови собствени ресурси за осигуряване на достатъчни приходи.

В контекста на вътрешната политика, вицепрезидентът Йотова коментира и предстоящия вот на недоверие. Тя заяви, че той е по-различен от предходните, защото има подкрепата на огромното мнозинство от гражданите. Относно преработения вариант на проектобюджета на страната за догодина, Йотова изрази опасения.

„Имам големи опасения, че една счетоводна таблица ще се замести с друга счетоводна таблица, без никакъв намек за политиките, които са нужни за България, и реформите, които трябва да бъдат извършени“

, каза тя, като призова за по-различно отношение и вербална комуникация с обществото и партньорите.