Йотова: Държавата трябва да гарантира бърза реакция и сигурност за жертвите на домашно насилие

Държавата е длъжна да осигури бърза реакция, достъпна подкрепа и реална сигурност за жертвите на домашно насилие. Това заяви вицепрезидентът Илияна Йотова на конференцията „Между статистиката и реалността: Домашното насилие в България отвъд числата“. Събитието, организирано от Българския фонд за жените и Агенцията на Европейския съюз за основните права, акцентира върху сериозността на проблема в България. Йотова остро разкритикува политиканстването и бездействието на институциите, определяйки ги като „пореден шамар“ за пострадалите.

Вицепрезидентът подчерта острата нужда от последователна и ефективна държавна политика. Тя трябва да включва превенция, борба, защита и грижа за жертвите. Въпреки промените в законите и усилията на неправителствения сектор, такава цялостна политика все още липсва. Йотова отбеляза, че едва в средата на ноември 2025 г. правителството е приело Координационен механизъм за помощ и подкрепа на пострадали от домашно насилие. Този механизъм цели да синхронизира действията на всички ангажирани страни.

Според вицепрезидента, промените в Наказателния кодекс и Закона за защита от домашно насилие не водят до промяна на статистиката. Извършителите продължават да се чувстват безнаказани, а жертвите попадат в „капана на правни абсурди“. Все още няма създадени регистър на случаите и национална информационна система за превенция и защита, въпреки че те са разписани в Закона за защита от домашно насилие. Това е сериозен пропуск, който затруднява ефективната борба с проблема.

Илияна Йотова акцентира и върху липсата на достатъчно услуги за подкрепа на пострадалите. Тя настоя за изграждането на поне един кризисен център във всеки областен град. Освен това, е необходимо осигуряването на достойно заплащане за психолозите и социалните работници. Вицепрезидентът изрази надежда за позитивно развитие на намеренията на правосъдния министър за разкриването на регионални центрове за правни консултации в цялата страна. Те биха подпомогнали жертвите на домашно насилие.

Йотова категорично заяви, че проблемът с насилието над жени и домашното насилие не е личен, нито пък е само женски. Тя го определи като заплаха за цялото ни общество поради катастрофалните му размери.

„Ако допускаме подобни неща в живота на когото и да било, тогава можем ли да говорим за общество?“, попита риторично Йотова.

Това е симптом за тежки проблеми в обществената тъкан, като властване на стереотипи, изкривяване на разбиранията за нормални отношения, ограничаване на свободата на личността и растяща агресия. Тя обърна внимание и на проблема с децата, жертви на насилие, както и на агресията в училищата, наричайки я „другата епидемия“.

Вицепрезидентът подчерта ключовата роля на неправителствения сектор в борбата с домашното насилие. Тя благодари на Българския фонд за жените за дългогодишното сътрудничество. Йотова увери в своята подкрепа за дейността на организациите, работещи в тази област. Някои неправителствени организации подкрепят позицията на вицепрезидента и призовават за по-бързо и ефективно прилагане на законодателството.

Йотова акцентира и върху необходимостта от широка информираност за проблема. Според нея, широкото познание ще държи будна обществената съвест. Всеки ще бъде нащрек насилието да не остава скрито. Това ще пречупи страха и срама на пострадалите, които често водят до търпение с тежки, понякога фатални последствия.

„От днешната конференция искам да изпратим едно послание за подкрепа към жертвите на насилие, анонимните жени, които крият сълзите и синините си, които се борят с тежки психични травми – не сте сами! Към вас има много подадени ръце, които смело трябва да хванете“, подчерта вицепрезидентът.

Насилието над жени и домашното насилие може да бъде обобщено с абревиатурата SOS, символизираща аларма, тревога и спешност.

„Няма да цитирам данните за домашно насилие и насилие основано на пол, за да не звуча като криминална хроника… Наблюдаваме нещо тревожно, трябва да стане убийство или смъртен случай, за да попадне вече домашното насилие въобще в новинарския поток. Не ни прави впечатление, че те са в 27 или 28 минута на една новинарска емисия. За много от нас те вече не са новини“, отбеляза тя.