Източният фланг на НАТО призовава за засилена отбрана срещу руската заплаха

Лидерите на държавите от Източния фланг на НАТО проведоха първата си среща на върха в Хелзинки. Те призоваха за неотложно засилване на отбраната в региона. Основната причина е нарастващата руска заплаха, която е определена като най-значимата и дългосрочна опасност за евроатлантическата сигурност. България беше представена от министър-председателя в оставка Росен Желязков.

На срещата, проведена на 16 декември 2025 г., участваха лидерите на Финландия, Швеция, Литва, Латвия, Естония, Полша, Румъния и България. Домакинът, финландският премиер Петери Орпо, подчерта, че Русия остава постоянна заплаха. Той предупреди, че Москва може да пренасочи сили към Източния фланг на НАТО при евентуално мирно споразумение с Украйна.

Русия остава заплаха днес, утре и в бъдеще.

Орпо призова Европа да отпусне повече средства за отбрана. Тези средства са необходими за държавите с морска и сухопътна граница с Русия и Беларус. Този нов формат на Източния фланг допълва или замества предишния формат на „Букурещката деветка“ (Б9), която включваше още Чехия, Словакия и Унгария.

Министър-председателят в оставка Росен Желязков заяви, че България твърдо подкрепя пътната карта за отбрана на Европейската комисия до 2030 г. Той акцентира върху участието на страната в програмата SAFE.

Нашата позиция е ясна – ние участваме по програмата SAFE с конкретни проекти в отделните домейни, които представляват интерес за България, която трябва да защитава своите граници и особено тези, свързани с Черно море. Все пак на 500 км от нас вървят бойните действия. Подчертахме, че съществуващите планове и пътна карта до 2030 г. дават възможност заедно с ключовите проекти способностите за отбрана да бъдат значително подобрени и по отношения на координация, и по отношение на капацитет, и по отношение на технологично обновление и възможности. Ние, заедно с Румъния, като страна, която има отношение към свободата и сигурността на корабоплаване в Черно море – заявихме нашето участие, нашите възможности, както и намерението ни за разширяване на тези капацитети. От друга страна, много важно за нас е и развитието на транспортните коридори по направлението север – юг и това можем да го направим и в такива формати с помощта и с участието на нашите румънски партньори. Така че тези формати имат измерение не само във военно, но и в цивилно отношение.

Лидерите настояват за укрепване на сухопътната боеспособност. Те обсъдиха и отбраната срещу дронове, противовъздушна и противоракетна отбрана. Защитата на границите и критичната инфраструктура в рамките на ЕС и във връзка с НАТО са също ключови приоритети. Обсъждани теми включват инициативата „Бдителност по Източния фланг“ от Пътната карта за европейска отбранителна готовност 2030 г., както и транспортни коридори Север-Юг с Румъния.

Най-сетне Европа разбира, че защитата на източната ни граница е наша обща отговорност, а не национално задължение на отделни държави.

Тази първа среща на върха ще бъде последвана от разговори на ниво министри на отбраната. Страните настояват за специално финансиране от ЕС за отбрана в следващия дългосрочен бюджет. Срещата в Хелзинки се проведе на фона на усилията на Украйна да постигне компромис със САЩ относно мирен план, първоначално оценен като твърде благоприятен за Москва.

Росен Желязков ще участва и в Срещата на върха ЕС-Западни Балкани. Тя ще се проведе на 17 декември в Брюксел. На нея ще бъдат обсъдени стратегическите отношения и ползите от тях за гражданите.