Изследване установи: Топлата вода в България съдържа средно 22 пъти повече бактерии от студената
Съвместно изследване на Софийския университет и „Активни потребители“ установи, че топлата вода за битови нужди съдържа средно 22 пъти повече бактерии от студената. Основната причина е ниската температура на подгряване (средно 52°C), която позволява развитието на биофилм и потенциално опасни микроорганизми. Учените настояват за спешни нормативни промени, тъй като липсва контрол върху качеството на топлата вода.

Снимка: илюстративна
Българите може би са изложени на риск при ежедневна употреба на топлата вода. Ново мащабно изследване, проведено от учени от Биологическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и сдружение „Активни потребители“, разкрива неочаквано висока концентрация на бактерии в топлата питейна вода за битови нужди.
Изследването е взело 14 проби от топла и студена вода през юни от три големи града: София, Пловдив и Плевен. Целта на учените беше да сравнят микробиологичната чистота на двата типа вода, като за анализ е използвана технология ПСР за идентификация на ДНК на микроорганизмите.
„Ето в такива съдове за еднократна употреба, те са стерилни, се събират пробите с вода и после се слагат в хладилна чанта и се носят в лабораторията.“
— д-р Сергей Иванов, Биологически факултет, СУ „Св. Климент Охридски“
„И стигаме до ето това – в тази капчица се съдържа ДНК от тези бактерии и вируси. И после ги идентифицираме посредством ПСР – в момента даже точно това правим.“
— д-р Сергей Иванов, Биологически факултет, СУ „Св. Климент Охридски“
Шокиращата разлика в концентрацията
Резултатите се оказали изненадващи. Противно на общите очаквания, топлата вода съдържа средно 22 пъти повече бактерии от студената. В два конкретни случая – в столичния квартал „Гео Милев“ и на ул. „Гургулят“ в Плевен – разликата в концентрацията достига почти 70 пъти.
„Противно на очакванията в топлата вода има много повече бактерии. Усреднено 22 пъти повече, а не би трябвало да е така.““
— д-р Сергей Иванов, Биологически факултет, СУ „Св. Климент Охридски“
Учените посочват, че основният проблем е недостатъчната температура на топлата вода. Установено беше, че средната температура на топлата вода е 52 градуса. Тази стойност е по-ниска от препоръчителната за борба с бактериите температура от 55 градуса. В над 20% от пробите температурата дори пада под 50 градуса.
Риск от биофилм и липса на регулация
При недостатъчно топла вода бактериите се чувстват комфортно и се размножават. Според експертите, най-рискова е температурата на водата в диапазона между 20 и 50 градуса, тъй като благоприятства образуването на биофилм – лигав налеп по инсталациите, който всъщност е съставен от бактерии. Този нисък температурен режим увеличава риска от наличие на опасни бактерии като Legionella и нетуберкулозни Mycobacterium, които могат да причинят тежки инфекции, особено при уязвими групи.
„Най-рискова е температурата на водата между 20 и 50 градуса. Бактериите имат свойство да правят биофилм, този тънък лигав налеп, прозрачен много често, всъщност това са бактерии. Ситуацията в България беше неизвестна. Ние нямаме мониторингови програми, нямаме дори законодателство, на което да реагират районните здравни инспекции и топлофикациите.““
— д-р Сергей Иванов, Биологически факултет, СУ „Св. Климент Охридски“
Според „Активни потребители“, един от най-големите пропуски е, че липсват нормативни изисквания и контрол към топлоснабдяването за питейно-битови нужди. Наредба №9/2001 за питейната вода не обхваща топлата вода, което оставя ситуацията нерегулирана, без мониторингови програми.
От „Топлофикация София“ обясниха, че температурата зависи от моментното потребление на сградата, както и от състоянието на вътрешната инсталация.
Препоръки
Докато не бъдат въведени законодателни промени и контролни програми, учените препоръчват топлата вода да не се използва за пиене, готвене или миене на зъби. Също така, съветват студената вода да се източва поне за минута преди употреба.