Изследване: Повечето кучета носят вълча ДНК, включително чихуахуа

Ново проучване разкрива изненадващи генетични връзки между домашните кучета и техните диви братовчеди, вълците. Според изследване, публикувано в списание „Протоколи на Американската академия на науките“, голяма част от кучешките породи, дори миниатюрните чихуахуа, притежават вълча ДНК.

АФП съобщава, че учените са установили наличието на вълчи гени в почти две трети от изследваните кучешки породи. Това не са просто генетични остатъци от древната еволюция. Изследователите предполагат, че кръстосването между домашни кучета и вълци е продължило през последните хилядолетия.

„Пазете се от сладките малки кучета, които се разхождат по улиците: в тях има нещо от вълка!“, предупреждават на шега авторите.

Водещият автор на проучването, Одри Лин от Американския природонаучен музей, подчертава:

„Преди настоящото изследване схващането беше, че за да бъде едно куче куче, то не може да има много, ако изобщо има вълча ДНК.“

Заедно с екипа си, Лин е анализирала хиляди геноми на вълци и кучета. Резултатите показват, че 64 процента от съвременните породи кучета имат вълци сред своите предци. Дори чихуахуата носят около 0,2 процента вълча ДНК, факт, който Лин с чувство за хумор определя като „напълно логичен за всеки собственик на чихуахуа“.

Тези по-скорошни кръстосвания са повлияли на редица характеристики. Сред тях са размерът, обонянието и дори характера на съвременните кучешки породи. Въпреки че кучетата и вълците могат да се размножават, хибридизацията се е смятала за рядко явление. Сегашните данни обаче променят тази представа.

Някои породи се отличават с особено високо съдържание на вълча ДНК. Чехословашкият вълчак и сарлосовото вълче куче, които са резултат от целенасочено кръстосване, имат до 40 процента вълча ДНК. Сред домашните любимци, които не са целенасочени хибриди, англо-френските трицветни гончета са „най-вълчи“ с около 5 процента. Хрътките, афганските и персийските (салуки) кучета също са сред водещите.

Интересно е, че наличието на вълча ДНК невинаги е свързано с големия размер. Например, внушителните санбернари нямат никакви следи от вълча ДНК. Изследването също така показва, че 100 процента от уличните кучета, живеещи близо до хора, притежават вълчи предци. Според Логан Кистлър, съавтор на изследването, именно чрез тях вълчата ДНК е навлязла в генетичния фонд на домашните кучета.

Учените са сравнили и личностните черти на кучетата с вълча ДНК, използвайки описания от киноложки клубове. Кучетата с малко или никаква вълча ДНК често са описвани като дружелюбни, ласкави или лесни за дресиране. За разлика от тях, кучетата с повече вълча ДНК по-често са характеризирани като подозрителни към непознати или независими. Кистлър обаче предупреждава, че тези описания са несъвършени и не предсказват поведението на конкретно животно.

Допълнителни проучвания показват, че генетичната хибридизация между вълци и кучета е естествен процес, наблюдаван и в България и Европа. Експерти смятат, че вълчата ДНК може да даде на кучетата адаптивни предимства като устойчивост на студ и по-остро обоняние. Въпреки това, някои кинолози изразяват загриженост, че това може да доведе до по-агресивно поведение. От друга страна, природозащитниците подчертават значението на този процес за биологичното разнообразие.

Вълците са еволюирали, за да се адаптират към специфични местообитания. Кучетата обаче са били разпространени от хората по целия свят. Вълчите гени са им осигурили предимства в различни ситуации. Например, много тибетски породи, включително лхаса апсо, носят гена EPAS1, който е свързан с адаптация към голяма надморска височина и е открит и при тибетските вълци.

Вижте също: Слънчевата система се движи по-бързо: Преосмисляме Вселената