Израел се стреми към независимост от американската военна помощ
Израелският премиер Бенямин Нетаняху обяви целта си да намали зависимостта на страната от американската военна помощ. Той планира отказ от годишния пакет от 3,8 милиарда долара до десет години, въпреки че САЩ потвърждават продължаването на подкрепата. Дискусията се развива на фона на напрежение около хуманитарната ситуация в Газа и критики към Израел.
Израелският премиер Бенямин Нетаняху СНИМКА: Екс/@netanyahu
Израелският премиер Бенямин Нетаняху обяви амбициозна цел: да намали зависимостта на Израел от американската военна помощ. В интервю за The Economist Нетаняху разкри, че страната му може да не поднови напълно годишния пакет от 3,8 милиарда долара, който получава от САЩ. Настоящото споразумение изтича през 2028 г. и предстои предоговаряне.
Нетаняху планира пълно прекратяване на зависимостта от американска подкрепа в рамките на следващите десет години. Той твърди, че този процес вече е започнал. Премиерът подчерта желанието си Израел да бъде „възможно най-независим“. Намалената финансова зависимост може да помогне за поддържане на положително обществено възприятие.
Премиерът също така заяви, че „ще продължи да се бори за лоялността на американския народ“. Той описа борбата срещу дезинформацията като трудна, тъй като социалните медии са „наводнени… с фалшиви ботове и много други неща“.
„Клеветите, които бяха отправени срещу еврейския народ, сега се отправят към еврейската държава“, заяви Нетаняху.
Той проследи историята на очернянето на еврейския народ, споменавайки средновековни твърдения за „отравяне на кладенци“ и „клане на християнски деца“. Нетаняху вярва, че Израел е принуден да спазва „невъзможен стандарт“ при международната оценка на войната срещу Хамас.
Прекратяването на огъня между Израел и Хамас, според Нетаняху, може да облекчи международните критики. Той прогнозира, че „леснотата, с която пропагандата взема под контрол фактите“, може да изчезне „в момента, в който интензивните боеве спрат“.
Въпреки заявките на Нетаняху, американският министър на отбраната Лойд Остин потвърди, че САЩ ще продължат военната си помощ. Той отхвърли идеите за прекратяване на подкрепата, наричайки я „дългосрочен ангажимент“ към сигурността на Израел. Паралелно с това, Вашингтон одобри ускорена военна помощ за Израел на стойност около 4 милиарда долара. Тази помощ е насочена към попълване на арсенала и системите за противоракетна отбрана след войната с Хамас.
В американския Конгрес се обсъжда удължаване на действащите договорености за военна помощ поне до 2027 г. Това показва намерението на САЩ да запазят текущото ниво на подкрепа. Годишният пакет от 3,8 млрд. долара е част от 10-годишно споразумение за сигурност, подписано по времето на администрацията на Барак Обама. Той е най-големият двустранен пакет за военна помощ, предоставян от САЩ.
Въпреки желанието за независимост, Израел е силно интегриран в американската отбранителна екосистема. Много израелски системи, като „Железен купол“, разчитат на американско финансиране, технологии и доставки на боеприпаси. Дискусията за помощта се развива на фона на напрежение около хуманитарната ситуация в Газа. Израел въвежда нови регулации за международните НПО, дори прекратявайки дейността на някои от тях. Това засилва критиките срещу действията на Израел.
Нетаняху коментира и иранската заплаха, както и продължаващите протести срещу режима в Иран. На въпрос за смяна на режима там, той заяви, че това не е цел на Израел, но може да е „последствие от войната“. Той припомни въздействието на съвместните американско-израелски удари от юни 2025 г., които унищожиха голяма част от ядрените възможности на Иран. Според него, тези удари са превърнали иранския режим от водеща сила във второстепенна. Израел твърди, че знае къде е иранският уран, призовавайки за натиск.
Военното поражение, претърпяно от Иран по време на дванадесетдневната война, в комбинация с „ужасното лошо управление на вътрешните им работи“, може да има сериозни последици. Нетаняху посочи „наливането на милиарди и милиарди в терористичната ос“, без полза за иранския народ. „Това може да е момент, в който народът на Иран ще поеме контрол над собствената си съдба. Революциите се правят най-добре отвътре.“
