Израел: Половината от иранските балистични ракети са оборудвани с касетъчни боеприпаси

Командването на Израелските отбранителни сили (ЦАХАЛ) съобщи за мащабна промяна в иранската военна тактика. Половината от балистичните ракети, изстреляни от Иран по Израел, вече са оборудвани със забранени касетъчни боеприпаси. Тази тенденция представлява рязък контраст спрямо конфликта от юни 2025 г. Тогава само единични ракети са носели подобни бойни глави, докато повечето са използвали стандартни заряди.

През март 2026 г. военните действия навлязоха в нова, по-интензивна фаза. На 9 март Иран извърши седем залпа с касетъчни ракети по израелски цели. Един човек загина, а двама бяха ранени в централната част на страната. Новият върховен лидер на Иран, Моджтаба Хаменей, лично ръководи първата вълна от атаки. Иран твърди, че е атакувал Израел с ракети с касетъчни боеприпаси, за да порази разпръсната жива сила и техника.

Корпусът на гвардейците на ислямската революция (КСИР) използва свръхтежките ракети „Хорремшахр-4“. Те бяха насочени срещу град Тел Авив, летище „Бен-Гурион“ и бази на военновъздушните сили. Иранските балистични ракети обикновено съдържат между 500 и 1000 килограма експлозив. При стандартно оборудване те поразяват конкретна цел с огромна разрушителна мощ. Използването на касетъчни глави обаче разширява зоната на поражение значително.

Военните експерти отбелязват сериозна промяна в ракетната доктрина на Техеран през последната година. Касетъчните боеприпаси разпръскват множество малки експлозиви върху площ, надхвърляща три футболни игрища. Това води до изключително тежки жертви сред цивилното население в населените места. Между 1 и 40% от отделните заряди не се задействат при първоначалния удар. Те превръщат обстреляните райони в опасни и невидими минни полета.

Малките експлозиви често не са по-големи от обикновена батерия и изглеждат напълно безопасни. Децата често ги мислят за играчки, което води до трагични инциденти след края на обстрела. Според организацията „Хендикап Интернешънъл“ по света има 440 милиона неизбухнали касетъчни боеприпаси. Те застрашават живота на близо 400 милиона души в страни като Афганистан, Ирак, Камбоджа, Лаос и Виетнам.

През 2008 г. в Дъблин бе приета международна конвенция за забрана на тези оръжия. Тя забранява използването, производството и трансфера на касетъчни боеприпаси. До 2019 г. документът е ратифициран от 107 държави по целия свят. Въпреки това големите военни сили като САЩ, Русия, Китай и Израел остават извън споразумението. Ескалацията в Близкия изток се засили след операция на 28 февруари 2026 г. Към 8 март жертвите в Израел са 11, докато в Иран те надхвърлят 1200 души.