Изоставена база на САЩ в Гренландия крие тонове токсични отпадъци 60 години под леда
Изоставена американска база от Студената война в Гренландия крие тонове токсични отпадъци под леда. Климатичните промени заплашват да разкрият радиоактивни води, дизелово гориво и ПХБ, създавайки нов геополитически и екологичен проблем.
Момент от изграждането на „Кемп Сенчъри“ дълбоко под ледовете. СНИМКА: ГЕТИ ИМИДЖИС Доктор Робърт Вайс по време на пребиваването си в базата. СНИМКА: ЛИЧЕН АРХИВ Камион пренася част от мобилния ядрен реактор, който е захранвал съоръжението. КАДЪР: АРХИВЕН ДОКУМЕНТАЛЕН ФИЛМ НА АРМИЯТА НА САЩ Войници почиват, опрени на гумите на конвой с провизии за “Кемп Сенчъри”. СНИМКА: РОЙТЕРС В леда са били поставени огромни шахти, през които се е влизало в базата. СНИМКА: ГЕТИ ИМИДЖИС
Под ледовете на Гренландия лежи изоставена американска военна база, известна като „Кемп Сенчъри“, която е била част от свръхсекретен проект от Студената война. Съоръжението, функционирало между 1960 и 1967 г., е било прикритие за проекта „Леден червей“, целящ разполагането на 600 ядрени ракети. Днес базата е капсула на времето, съдържаща тонове токсични отпадъци, които климатичните промени заплашват да разкрият.
„Кемп Сенчъри“ е създадена през 1959 г. на около 35 метра под ледената повърхност. Простира се на 1,1 на 0,5 километра с 21 тунела. Тя е била малък град, захранван от ядрен реактор. Американският лекар Робърт Вайс, служил там през 1962-1963 г., описва живота в базата като неочаквано комфортен, но и изолиращ.
„Изпратиха ме да седя под ледената шапка на 1300 километра от Северния полюс“, спомня си д-р Вайс.
Проектът „Леден червей“ е предвиждал изграждането на мрежа от площадки за изстрелване на ракети, свързани с тунели под арктическия лед. Тази система е трябвало да достигне цели в Русия. Плановете за разполагане на 600 ядрени ракети и 11 000 военни обаче никога не са осъществени. Базата е изоставена през 1967 г. поради деформации на конструкциите от движението на ледената покривка.
След затварянето на „Кемп Сенчъри“, инфраструктурата и отпадъците са оставени с убеждението, че ще останат завинаги погребани. Ядреният реактор е премахнат, но 178 000 литра радиоактивни отпадни води остават в леда. Освен това, биологични отпадъци от обитателите също са изоставени. Проучване от 2016 г. разкрива, че базата съдържа приблизително 9200 тона физически отпадъци, включително строителни материали, тунели и железопътна инфраструктура. На мястото са погребани и около 200 000 литра дизелово гориво и значителни количества полихлорирани бифенили (ПХБ) – токсични химикали, свързани с рак и увреждания на имунната система.
През 2024 г. НАСА преоткрива базата „Кемп Сенчъри“ чрез усъвършенствана радарна технология, което отново привлича международното внимание към екологичния риск. От 2017 г. Геоложката служба на Дания и Гренландия активно мониторира климатичните промени на мястото, включително температури и подземни замърсители.
„Идеята, че отпадъците могат да бъдат заровени завинаги под лед, е нереалистична“, добавя Уилям Уайт, климатолог от Университета на Колорадо.
Прогнозите показват, че топенето на ледовете може да експозира отпадъците преди 2100 г., но климатичните промени могат да ускорят този процес значително.
Геополитическото значение на Гренландия се засилва. Очаква се през януари 2026 г. нова администрация в САЩ да преразгледа стратегическото ѝ значение в контекста на арктическата конкуренция с Русия и Китай. Датското правителство, от своя страна, продължава да защитава суверенитета на Гренландия, подчертавайки, че тя не е за продажба. За повече информация по темата може да прочетете тази свързана статия относно европейската позиция.
Гренландските власти проявяват растящ интерес към мониторинга и потенциалното почистване на замърсяванията. Международни климатолози предупреждават, че неопределеността относно отговорността за тези отпадъци от Студената война може да създаде нови политически спорове. Тази ситуация подчертава сложните взаимовръзки между история, геополитика и климатични промени.
