Изолацията на Макрон се задълбочава: 73% от французите искат оставка, кризата застрашава Еврозоната
Политическата криза във Франция се задълбочава след оставката на петия премиер Себастиан Льокорню, като вече 73% от французите искат президентът Еманюел Макрон да се оттегли. Изолацията на Макрон е видима, а призиви за оставка отправят дори бивши съюзници като Едуар Филип. Нестабилността в Париж застрашава не само френската икономика, но и стабилността на цялата еврозона.
Продължаващата политическа криза във Франция достигна ново дъно, след като правителството се срина за пореден път. Този срив, последвал оставката на премиера Себастиан Льокорню – петият министър-председател на страната – засили вероятността за нови законодателни избори преди края на годината. Тази нестабилност вкарва втората по големина европейска икономика в месеци на несигурност.
На фона на растящия бюджетен дефицит и дълг, политическият хаос доведе до призиви за оставка не само от опозицията, но и от бивши съюзници. Скорошни проучвания показват, че почти три-четвърти от гласоподавателите – 73% от французите – вече искат президентът Еманюел Макрон да се оттегли, въпреки че мандатът му официално изтича през май 2027 г.
Изолацията на Макрон беше символично уловена в кадри, излъчени по Бе Еф Ем Те Ве, показващи го да крачи сам по брега на Сена, без антураж, скоро след като прие оставката на Льокорню. Някои коментатори веднага направиха паралел с последните години на Франсоа Митеран.
Призиви за оттегляне от собствения лагер
Дори в средите на бившите му съратници подкрепата намалява. Бившият министър-председател и съюзник Едуар Филип публично призова Макрон да се оттегли нехаотично от властта, веднага след като парламентът приеме бюджета за идната година. Филип припомни примера на Шарл де Гол, който през 1969 г. подаде оставка, когато осъзна, че времето му е изтекло. Според Филип, президентът е довел държавата до състояние, в което тя „вече не е в състояние да действа“.
Габриел Атал, друг бивш министър-председател и председател на президентската партия „Ренесанс“, не стигна до искане за оставка, но призна, че подобно на „много французи“ вече не разбира решенията на Макрон. Френските вестници съобщават, че в разговорите си с партийните лидери президентът е създал впечатлението, че само той може да „държи обединена“ страната.
Макрон даде на подалия оставка Льокорню срок от 48 часа да намери „платформа за действие и стабилност“, опитвайки се да печели време и да отложи неизбежното. Въпреки това, подкрепата за ново правителство остава несигурна.
Крайнодясната партия „Национален сбор“ (НС) на Марин Льо Пен, която води в социологическите проучвания, демонстративно бойкотира консултациите. Лидерът на НС, Жордан Бардела, призова президента да излезе от изолацията си и да разпусне Националното събрание, настоявайки за предсрочни избори. Междувременно левицата, в лицето на Зелените и социалистите, настоява за „съжителство“ – споделяне на властта с министър-председател от различен лагер.
„Призовавам президента да излезе от изолацията си и да разпусне Националното събрание“
— Жордан Бардела, лидер на НС
Риск за еврозоната и отслабено лидерство
Политическата безизходица във Франция, която е ключов играч в Г-7, единствената ядрена сила в ЕС и постоянен член на Съвета за сигурност на ООН, предизвиква сериозни опасения в Брюксел и европейските столици. Чиновници и дипломати изразяват лични притеснения, че лидерството на Макрон по международни въпроси като Украйна и Газа ще бъде фатално отслабено. Някои се притесняват, че цялата икономика на еврозоната може да се окаже в опасност.
„Франция е твърде голяма, за да фалира, така че тази безкрайна политическа нестабилност излага на риск цялата еврозона“
— Дипломат от страна на ЕС
Експертите предупреждават, че инвестиционният климат във Франция рязко се влошава. Грегоар Рус, програмен директор в „Чатъм Хаус“, отбелязва, че не вижда „някой значителен международен инвеститор да избира Франция в момента, предвид абсолютната липса на политическа, а също и на фискална яснота“.
На този фон, дипломатите в Брюксел вече тайно пишат политическия некролог на Макрон, макар да признават неговия принос като влиятелен мислител. Макрон е в центъра на европейските усилия за подкрепа на Украйна и е движеща сила зад концепцията за „стратегическа автономия“ на ЕС. Въпреки това, повтарящите се кадрови промени в Париж правят много по-трудно френската позиция да се наложи при дискусиите за бюджета на ЕС.
Въпреки че Льокорню заяви, че разбирателството между партиите за приемане на нов бюджет до края на годината „отдалечава перспективата за разпускане на парламента“, общото мнение сред французите е за пълен хаос.
„От няколко месеца насам всичко прилича на цирк, но сега стигнахме до ново дъно. Това е липса на уважение към хората, които се интересуват от политика, към хората, които очакват решения от нея.“
— Ромен Рас, зает в модния бизнес
Политическата нестабилност в ключова държава-членка не е добре за ЕС, особено в настоящата ситуация със сигурността, подхранвана от войната на Владимир Путин в Украйна и възхода на популистите в региона. Съществува опасност предсрочните избори да застрашат следващия дългосрочен бюджет на ЕС, тъй като Марин Льо Пен би могла да политизира и провали дебата.
