Изненада в Европа: Поколението Z гласува за крайнодесни

Европа е изправена пред неочаквана политическа тенденция. Когато Поколението Z (Gen Z) отиде до урните, голяма част от него гласува за крайнодесни партии. Този извод произтича от шест скорошни вота в различни страни.

Изследвания показват, че недоволството насочва младите към антисистемни лидери. Тази тенденция се наблюдава както вдясно, така и вляво. Модата поколенията да се профилират е сравнително нова у нас.

Въпреки това, научни изследвания заливат интернет с информация за Gen Z. По-старите поколения ги наблюдават под микроскоп. Те анализират техния поглед към живота, кариерата и родителството.

У нас бумъри, X-ъри и милениали разсъждават много. Те обсъждат как Gen Z може да бъде употребено в политиката. Често обаче пропускат какво мислят самите младежи. Ключовият въпрос е как и колко ще гласуват на предстоящите избори.

Да видим фактите от последната година и половина. Разгледани са държави със сходен на България политически климат. Характеризират се с висока поляризация и недоволство сред младите. Тези млади хора не достигат желания стандарт на живот.

Данните идват от официални проучвания на демографски профили. Използвани са и екзитполове от съответните страни.

Румъния: Непредсказуем вот на Gen Z

На 24 ноември 2024 г. в Румъния се проведе първи тур на президентски избори. Вторият тур беше отменен. Причината са обвинения в руска пропаганда в ТикТок и Инстаграм. Разследване твърди за 250 ангажирани инфлуенсъри. Десният популист Калин Джорджеску вървеше към победа.

Социологията показа, че 30-35% от румънските Z-та гласуваха за Джорджеску. Вторият опит за президентски избори беше на 4 и 18 май. На първи тур, с рекордна мобилизация на Gen Z (55-60%), 44% гласуваха за десния популист Джордже Симион. Едва 34% подкрепиха проевропейския либерал Никушор Дан. На втория тур вотът за Дан нарасна до 56% срещу 46% за Симион. Дан спечели изборите.

Изводът е ясен: очаквайте изненади от Gen Z. Вълна от ТикТок може да поеме в неочаквана посока.

Германия: Рязък завой към крайностите

Парламентарните избори в Германия на 23 февруари показаха висока активност на Gen Z (75-80%). Това е значително повече от 62% през 2021 г. Техният вот рязко се насочи към крайностите, пренебрегвайки центъра.

Партията Die Linke (левица с популистки елементи) беше първа сред младежите под 25 години с 25%. Втора бе крайнодясната AfD (Алтернатива за Германия) с 21%. Това е увеличение от 14% спрямо 2021 г. Този резултат е рязък обрат. На предишните избори Зелените доминираха сред младите с 25% (сега спаднаха до 10%).

Gen Z е най-политически полюсното поколение в Германия. Неотдавна Бундестагът гласува закон за военна служба. Засега тя е доброволна, но с възможност за частична задължителна служба. Това предизвика дебати сред младите относно милитаризацията и натоварването им.

Полша: Вот срещу статуквото

Президентските избори в Полша на 18 май и 1 юни отбелязаха рекордна активност на най-младите (76%). За разлика от 2023 г., те не гласуваха за центристки политици. На първи тур 70% пренебрегнаха мейнстрийм кандидатите. Те дадоха вот за антисистемни формации вляво и крайно вдясно. На втори тур повече гласове отидоха за Карол Навроски от PiS („Право и справедливост“), който спечели изборите. Това е рязък обрат. На парламентарния вот през 2023 г. те гласуваха най-много за либерала Доналд Туск.

Младите гласуват не за идеологии, а срещу статуквото. Те са повлияни от социалните мрежи. Един от символите на бунтарите от поколението е Луфи от японски манга комикс. Той се бори със световното правителство.

Франция: Ляво и крайнодясно надделяват

На 30 юни и 7 юли 2024 г. във Франция имаше парламентарни избори. Най-младите се мобилизираха рекордно – 57%. 48% от тях гласуваха за левия Нов народен фронт. Тази коалиция включва Комунистическата партия, „Еколозите“ и „Непреклонна Франция“. Втори по резултат сред Gen Z е крайнодесният Национален сбор с 33%. Това е увеличение с 19% спрямо 2022 г. Центристите на Еманюел Макрон взеха едва 9% от най-младия вот. Анализите подчертават значението на активния в ТикТок лидер на Национален сбор Жордан Бардела.

Чехия: Популизмът печели Gen Z

Парламентарните избори в Чехия на 3 и 4 октомври също показаха висока активност на младите. Те са се преместили от центристкия си вот през 2021 г. Изборите бяха спечелени от АНО на Андрей Бабиш. Той е описван като крайнодесен или ляв, но винаги като популист. Подкрепата сред чешките Gen Z за него е нараснала двойно спрямо 2021 г. Сходна подкрепа сред младите получи дясноцентристката коалиция „Заедно“.

Ню Йорк и САЩ: Изненади отляво и отдясно

Интересен вот беше за кмет на Ню Йорк на 4 ноември. Зохран Мамдани спечели с крайнолеви обещания и активна ТикТок кампания. Той получи 75% от гласовете на Gen Z. Това е само година след като Доналд Тръмп спечели президентските избори в САЩ. Тогава той отбеляза скок на подкрепата от поколението Z. Техните предпочитания рязко се преместиха вдясно, според проучване на Харвард Кенеди скул.

Ясно е, че навсякъде Gen Z гласуват по сходен модел. Те са под влияние на инфлуенсъри, клипове, рийлове и визуални послания. Гласуват радикално, антиелит и антистатукво. Поколението Z вече напусна онлайн балона и търси нови лица. То изхвърля старите политици. Докато в големите градове младите клонят политически наляво, в малките градове и селата отиват силно надясно. Ако някой се вгледа само в една част от поколението, може да се окаже, че е сгрешил.

Българският контекст и рискове

В България, представители на поколението Z като Никола Иванов изразяват активна гражданска позиция. Те участват в дебати за политическата криза и протестите. Това показва нарастващото им участие в обществено-политическия живот. Общинският съветник Иван Сотиров предупреди за риск от употреба на Gen Z от политически сили с кремълска линия, като „Възраждане“ и МЕЧ. Той призова за отговорност от страна на властта. Целта е да не се допуска манипулация на младите гласоподаватели. Сотиров изрази загриженост за потенциалната манипулация. Той призова за честни и проверяеми избори с машинно гласуване.

Поколението Z гласува радикално и антисистемно. То предпочита крайни политически формации. Силно се влияе от социалните мрежи и инфлуенсъри. Това води до нестабилност и изненади на избори в Европа. Влиянието на ТикТок е ключово за политическата мобилизация. Gen Z често гласува не за идеологии, а срещу статуквото.