Изкуственият интелект: Двуликият помощник в борбата с климатичните промени
Изкуственият интелект предлага мощни решения за справяне с климатичните промени, от прогнозиране на рискове до оптимизация на градовете. Въпреки това, той е и огромен консуматор на енергия и вода, което поставя въпроса за устойчивостта. Експерти работят върху етични рамки и умни системи за балансирано използване на технологията.
Изкуственият интелект (ИИ) навлиза все по-дълбоко в ежедневието ни. Той предлага решения за климатичните предизвикателства. Технологията прогнозира рискове и оптимизира градската среда. ИИ може да намали замърсяването и да подобри трафика.
Парадоксално, ИИ е и огромен консуматор на енергия. Сървъри, дейта центрове и охлаждащи системи поддържат работата му. Всяко търсене и всеки чат генерират енергиен отпечатък. Дори една излишна дума оставя следа върху климата.
Международната енергийна агенция прогнозира ръст на потреблението. До 2030 г. дейта центровете може да достигнат 945 TWh годишно. Това е колкото потреблението на Япония днес. Един 100-мегаватов център използва до 2 милиона литра вода на ден. Експерти търсят баланс между технологии и устойчивост.
Разработват се системи за умни градове. Проф. Симеон Стоянов от София Тех Парк дава пример от Азия.
Градът, който вече го има в Азия, е градът, който ви помага да живеете по-здравословно. Системата знае графика ви и ви казва: Не използвайте колата си, има задръстване. Агентът сутрин ви казва: Времето е такова, замърсяването е такова. Имаш астма – сложи маска!
В България вече се създават дигитални двойници. Те обхващат цели райони в София, Русе и Костинброд. Чрез тях се визуализират климатични и инфраструктурни процеси. Тези процеси са невидими за човешкото око. Калин Стоев, директор „Научноизследователска дейност“ във фирма за дигитални двойници, обяснява приложението им.
Ползва се за планиране, да може отново да видим дали има някакъв незаконен строеж, като наложим кадастралната карта, да може да се планира изграждане на нови структури.
Проект в Канада показва потенциала на дигиталните двойници. Те са приложени към железопътни линии. Системата превантивно открива проблеми като риск от наводнение или ерозия. Справянето с природни бедствия е ключово.
Пристанището в Ротердам също използва ИИ. Системата определя кога да се вдигнат бариерите. Това става при риск от наводнение. Това предотвратява огромни загуби.
Това е гигантска инфраструктура и ако бариерите се вдигнат в погрешния момент, трафикът спира за 10–15 часа, а загубите са стотици милиони. Затова решиха не хора, а системата да определя кога да се вдигнат бариерите при риск от наводнение,
коментира проф. Симеон Стоянов. Имало е случаи, когато алгоритъмът е бил прав, въпреки човешките опасения.
Въпреки ползите, зависимостта от умни системи носи рискове. Качеството на данните е от критично значение. Дори най-модерният ИИ може да вземе грешно решение.
Помолихме модел да направи изображение, в което жената е по-висока от мъжа. Не можа, просто защото данните не го показват. А ако така греши при дребни задачи, какво става в здравеопазването?
Микела Магас, експерт по иновации и етичен ИИ, подчертава важността на „предполетната проверка“.
Това, което наричаме „предполетна проверка“, е прост принцип: Първо питаме системата какво е необходимо, за да изпълни задачата — колко е „тежка“, какъв природен ресурс ще изразходва, има ли риск от пристрастия и какви могат да бъдат последствията,
казва тя. Една и съща технология може да изтощава планетата или да я предпазва. Изборът как ще използваме тази сила е наш. От него зависи дали изкуственият интелект ще бъде решение или част от проблема. Контролът над ИИ е все по-важен.
