Изкривена реалност: Как стари кадри и AI манипулират общественото мнение

Социалните мрежи в България все по-често се превръщат в арена на „изкривена реалност“, където стари видеоклипове и снимки се представят за актуални събития. Тези публикации генерират хиляди споделяния и коментари, като често целят политическа дестабилизация или извличане на икономическа полза чрез алгоритмично „подгряване“ на аудиторията. Скорошен пример за това станаха снимки на полицаи, за които се твърдеше, че спят по време на дежурство в софийското метро. Въпреки че информацията бе разпространена от общински съветник, проверката на СДВР установи, че униформите на кадрите не се използват от години.

Експертите предупреждават, че България остава сред най-уязвимите държави в ЕС по отношение на дезинформацията. Проф. д-р Илин Савов подчертава критичната ситуация:

Ние сме страна в ЕС, която е най-податлива на дезинформация, фалшиви новини и манипулация.

Манипулациите често разчитат на емоционални „бутони“, които активират потребителите. Според Георги Малчев, преподавател по маркетинг, тези процеси се засилват около избори, когато се „кешират“ стари Facebook групи с голяма аудитория. Често се използва AI и политическата пропаганда, за да се създаде съдържание, което изглежда автентично, но е напълно фалшиво. Проф. Савов допълва:

Влизаме в една ера, в която изкуственият интелект, дезинформацията, липсата на правилна проверка на данните и емоционалната ангажираност на гражданите да вярват на факти и обстоятелства без да ги проверят ще бъдат водещи в политическия живот на много европейски държави.

Проблемът придобива нови измерения през ноември 2025 г., тъй като платформите вече носят по-голяма отговорност за защитата на потребителите от фалшиви представи, генерирани чрез AI. В Европа се води сериозен дебат за ограничаване на достъпа до социални мрежи за лица под 15 години, като във Франция подобен законопроект вече бе одобрен. В България също се обсъждат мерки за забрана на мобилни телефони в гимназиите като превенция срещу онлайн манипулациите.

За да се справят с дезинформацията, някои съседни държави вече предприемат образователни стъпки, като например румънската полиция с наръчник за манипулацията. Експертите са категорични, че критичното мислене и проверката на факти са единственият щит срещу нарастващата вълна от фалшиво съдържание, което цели да подмени реалната действителност.